Поезия
Ти, Енрико, започваш да разбираш поезията на училището; но засега виждаш училището само отвътре; много по-хубаво и по-поетично ще ти се вижда то след трийсет години, когато ще ходиш да придружаваш децата си и ще го виждаш отвън, както аз го виждам. Докато чакам да ви пуснат, аз обикалям по тихите улици около училищната сграда и давам ухо към прозорците на приземния етаж, затворени с капаци. От един прозорец чувам гласа на една учителка, която казва:
— Ах, това „т“! Не върви така, моето дете! Какво би казал за него баща ти?…
От съседния прозорец се чува дебелият глас на един учител, който диктува бавно:
— Купи петдесет метра плат… по четири лири и петдесет метра… препродаде ги…
По-нататък е учителката с червеното перо, която чете на висок глас:
— Тогава Пиетро Мика със запален фитил…
От съседния клас се носи единно чуруликане на стотина птички, което означава, че учителят е излязъл за момент. Отивам по-нататък и когато завивам на ъгъла, чувам плача на ученик и гласа на учителката, която го кори или утешава. От други прозорци се чуват стихове, имена на големи и добри хора, откъслеци от мъдри изречения, които учат на добродетел, любов към отечеството, смелост. След това следват мигове на мълчание, през които човек би казал, че сградата е празна и сякаш не е възможно да има вътре седемстотин деца; след това се чува шумно избухване на общ смях, предизвикано от шегата на някой учител в добро настроение… И хората, които минават, се спират и всички отправят поглед на симпатия към тая мила сграда, която крие толкова деца и толкова надежди. След това се чува внезапен глух шум, удряне на книги и чанти, търкане на крака, бръмчене, което се разпространява от клас в клас и от ниско нависоко, както става при разпространяването на някоя добра новина — прислужникът обикаля да извести края на учебното време. И при тоя шум жени, мъже, момчета и младежи се струпват отсам и отвъд вратата в очакване на своите синове, братя, внуци; а през това време от вратите на класовете изскачат малките ученици да си вземат палтата и шапките, като създават бъркотия и подскачат наоколо, докато прислужникът ги прогони пак вътре едно по едно. Най-сетне те излизат в дълги редици, като удрят крак. И тогава всички родители ги обсипват с въпроси: