И като я дръпна да седнат настрана, започна да я разпитва. Тя му отговаряше, а той се смееше с блестящи очи, като удряше с юмруци по колената си, и я хващаше за ръце, извън себе си от радост, че я слуша, сякаш слушаше глас, който идеше от небето. После запита учителката:
— Мога ли да поблагодаря на господин директора?
— Директора го няма — отвърна учителката. — Но тук е едно друго лице, на което би трябвало да благодарите. Тук всяко момиче е поверено на грижите на една по-голяма другарка, която за него е като сестра, като майка. Вашето дете е поверено на една седемнайсетгодишна глухоняма, дъщеря на фурнаджия, която е добра и я обича много: от две години тя й помага да се облича всяка заран, реши я, учи я да шие, подрежда й нещата и имат хубава дружба.
— Луиджа, как се казва твоята майка от института? Момичето се усмихна и отговори:
— Кате-рина Джор-дано.
След това каза на баща си:
— Мно-го, мно-го добра.
Учителката даде знак на пазача, той излезе и след малко се върна с една руса глухоняма, здрава, с весело лице, облечена и тя с рокля на червеникави резки, със сива престилка. Тя се спря на вратата и се изчерви. След това наведе глава засмяна. Тя бе едра като жена, а приличаше на момиченце.
Дъщерята на Джорджо се затече веднага към нея, хвана я за ръката като дете, заведе я пред баща си и каза с дебелия си глас:
— Ка-те-рина Джор-дано.
— Ах, отлично момиче! — възкликна бащата и протегна ръката си да я помилва, но я отдръпна и повтори:
— Ах, добро момиче, нека бог да те благослови, нека ти даде много сполуки, много радости, нека направи тебе и близките ти завинаги щастливи. Това ти пожелава от сърце бащата на Джиджа, един честен работник, един беден баща на семейство!
Голямото момиче милваше малкото, като държеше главата си наведена и се усмихваше; а градинарят продължаваше да я гледа.
— Днес можете да вземете със себе си дъщеря си — каза учителката.
— Ще я взема! — отвърна градинарят. — Ще я заведа в Кондове и утре сутринта ще ви я върна. Как няма да я взема.
Дъщерята изскочи да се облече.
— След като три години не съм я виждал! — подзе градинарят. — Сега, когато говори! Но най-напред искам да направя една обиколка из Торино с моята немичка под ръка, та всички да я видят, и да я заведа при моите четирима познати, та да я чуят! Виж, че хубав ден! Това се казва радост! Дай ръка на баща си, моя Джиджа!
Момичето, което се беше върнало с пелерина и шапчица, му даде ръката си.
— Благодаря на всички! — каза бащата от вратата. — Благодаря на всички от все сърце! Ще дойда още веднъж да ви благодаря на всички!
За миг остана замислен, след това се отдели изведнъж от момичето, върна се, като бъркаше с една ръка в джоба на жилетката си, и извика:
— Е, добре, аз съм бедняк, но ето оставям двайсет лири за института, една съвсем нова жълтица!
И като удари силно по масата, остави жълтицата.
— Не, не, добри човече — каза развълнувана учителката. — Вземете си парите. Аз не мога да ги приема. Вземете си ги. Аз не мога да ги приема. Ще дойдете, когато бъде тук директорът. Но и той няма да ги приеме, бъдете сигурен в това. Вие сте се трудили много, за да ги спечелите, бедни човече. Ние и без това ще ви бъдем благодарни.
— Не, аз я оставям — отвърна упорито градинарят, — а после… ще видим.
Но учителката му пъхна монетата в джоба, без да му остави време да я върне.
Тогава той се примири, като поклати глава. След това изпрати бодро с ръка по една целувка на учителката и на голямото момиче, хвана отново ръката на дъщеря си и се спусна с нея през вратата, като каза:
— Ела, ела, дъще моя, клета моя немичка, мое съкровище!
И дъщерята възкликна с дебелия си глас:
— О, ка-кво ху-ба-во слън-це!
Юни
Гарибалди
Днес е ден на народна жалейка. Снощи умря Гарибалди. Знаеш ли кой беше той? Той е оня, който освободи десет милиона италианци от тиранията на Бурбоните. Той умря на седемдесет и пет години. Роден е в Ница, син на капитан на кораб. На осемгодишна възраст е спасил живота на една жена, на тринайсетгодишна възраст е спасил една ладия, пълна с негови другари, която щяла да потъне. На двайсет и шест годишна възраст е извадил от морето край Марсилия един младеж, който се давел. На четиридесет и една годишна възраст спасил един кораб от пожар сред океана. Той се е сражавал десет години в Америка за свободата на един чужд народ, сражавал се е в три войни против австрийците за освобождаването на Ломбардия и Трентино, защищавал е Рим от французите през 1849 година, освободил е Палермо и Неапол през 1860 година, отново се е сражавал за Рим през 1867 година, борил се е през 1870 година против германците в защитата на Франция.