Той притежаваше пламенен героизъм и военен гений. Той е участвувал в четиридесет сражения, в трийсет и седем от които е излязъл победител. Когато не се е сражавал, е работил, за да преживява, или се е уединявал на един самотен остров, за да обработва земята. Той е бил учите, моряк, работник, търговец, войник, генерал, диктатор. Той беше велик, простодушен и добър. Мразеше всички потисници, обичаше всички народи, закриляше всички слаби; стремеше се само към доброто, отблъскваше почестите, презираше смъртта, обожаваше Италия. Когато надаваше вик за война, цели легиони от храбреци се стичаха към него от всички страни: господари напускаха дворците си, работници — работилниците си, младежи — училищата, за да отидат да се бият в сиянието на неговата слава.
През време на война носеше червена риза. Беше силен, рус, красив. На бойните полета беше мълния, в сърдечния си живот — юноша; в страданията — светец. Хиляди италианци умираха за отечеството, умираха щастливи, като го виждаха да минава отдалеч, увенчан с победа; хиляди биха умрели за него; милиони го благославяха и ще го благославят. Той умря! Целият свят го оплаква. Ти засега не го разбираш. Но ще четеш за подвизите му, постоянно ще чуваш да се говори за него; и с постоянното ти израстване ще расте пред тебе и неговият образ. Когато пораснеш, ще го виждаш като гигант. И когато ти няма да бъдеш вече на тоя свят, когато няма да са живи вече синовете на твоите синове и тия, които ще се родят, поколенията пак ще гледат нависоко неговата светла глава на спасител на народите, увенчана с имената на неговите победи като от кръг звезди, и ще засияват челото и душата на всеки италианец, когато произнася името му.
Тридесет и два градуса
За петте дни, които минаха от народния празник; температурата се покачи с три градуса. Сега лятото е в разгара си, всички започват да се чувствуват уморени, всички загубиха хубавия си розов цвят от пролетта; вратовете и краката изтъняват, главите се олюляват и очите се притварят. Клетият Нели, който не може да понася горещината и лицето му е станало бледо като восък, понякога заспива дълбоко, сложил глава върху тетрадката си, но Гароне винаги е нащрек и слага пред него изправена разтворена книга, за да не го види учителят. Кроси обляга червената си тиква на чина така, че тя изглежда откъсната от снагата му и оставена там. Нобис се оплаква, че сме много и му разваляме въздуха. Ах, какво усилие трябва да прави сега човек, за да учи! Аз гледам от къщните прозорци ония хубави дървета, които правят толкова дебела сянка; там бих изтичал на драго сърце и ме хваща мъка и яд, че трябва да отида да се затворя между чиновете. Но след това се съвземам при вида на добрата си майка, която ме разглежда винаги, когато излизам от училище, за да види дали не съм бледен; и ми казва при всяка страница, която пиша: „Чувствуваш ли се още бодър?“ И всяка заран в шест часа, когато ме буди за уроците, ми казва: „Горе главата! Остават малко дни: после ще бъдеш свободен и ще си почиваш, ще ходиш на сянка по алеите.“
Да, тя има пълно право да ми напомня за децата, които работят на нивите, шибани от слънцето, или сред белия чакъл на реките, които ослепяват и обгарят, и за ония от фабриките за стъкло, които стоят цял ден неподвижни с глава наведена над пламък от газ; и едните, и другите стават заран по-рано от нас и нямат ваканция, Тъй че, горе главата! И в това отношение пръв от всички е Дероси, който понася горещината и не страда за сън, винаги е жив и весел както през зимата, занимава се без усилие и държи бодри всички около себе си, сякаш освежава въздуха с гласа си. Има и други двама, които винаги са будни и внимателни: упоритият Старди, който си бодна муцуната, за да не заспи, и колкото е по-уморен и е по-горещо, толкова повече си стиска зъбите и си разтваря широко очите, сякаш се кани да изяде учителя; търговецът Гарофи всецяло е зает с фабрикуване на ветрила от червена хартия, украсени с фигури от кутии за кибрит, които продава по две стотинки едното. Но най-добър е Корети. Той става в пет часа и помага на баща си да пренасят дърва! В единадесет часа, в училище, той вече не може да държи отворени очите си и главата му пада на гърдите. И все пак се събужда, удря се по врата, иска разрешение да излезе да си наплиска лицето, кара съседите си да го разтърсват и да го поощипват. Но тая заран не можа да издържи и заспа дълбоко. Учителят произнесе високо името му: