При Сухото езеро, където пътищата им се разделяха, те спряха конете, за да изпушат по цигара. Бяха изминали много мили в мълчание — по целия път дотук тишината се нарушаваше само от мекия тропот на конските копита по утъпканата трева и от пращенето на храстите, които закачваха дървените им стремена. Но в Тексас разговорите рядко се водят с последователност. Между две фрази можеш да изминеш миля, да обядваш или да извършиш убийство, без това да е във вреда на тезата, която развиваш. Затова, без каквито и да е предисловия, Уеб продължи разговора, започнат преди десет мили.
— Ти сам помниш, Болди, че някога Санта не беше чак толкова самостоятелна. Ти помниш, когато старият Макалистър ни държеше на разстояние, и какъв знак ми пращаше тя, когато искаше да се видим. Старецът се беше зарекъл да ме направи на решето, ако пристъпя на пушечен изстрел от ранчото. Болди, нали помниш какъв знак ми пращаше тя — сърце с кръст в средата?
— Аз ли? — докачи се пиянски Болди. — Дали помня! Ах ти, стари койоте! Известно ли ти е на тебе, проклета, дългорога гургулицо, че всички момчета в говедарника знаеха тези ваши йероглифи. Шкембе с кости на кръст — така им викахме. Винаги ги забелязвахме в товара, който ни изпращаха от ранчото. Бяха изписани с въглен на чувалите с брашно или с молив на вестниците. А веднъж видях тоя знак написан с тебешир на гърба на новия готвач, който старият Макалистър ни беше пратил от ранчото. Да пукна, ако не е вярно!
— Бащата на Санта — обясни спокойно Уеб — я беше накарал да обещае, че няма да ми пише и няма да ми праща вест по други. И тогава тя измисли този знак — сърце и кръст. Когато много й се искаше да ме види, тя успяваше да отбележи този знак на нещо, което знаеше, че ще попадне пред очите ми. И нямаше случай да видя знака и да не запраша още същата нощ към ранчото. Срещахме се в горичката зад малката конюшня.
— Ние знаехме това — проточи Болди, — но нищо не издавахме. Всички бяхме на ваша страна. Знаехме защо винаги държеше коня си готов. И щом видехме на багажа шкембето с кръстосаните кости, знаехме, че през нощта старият Пинто ще има да гълта мили вместо трева. Помниш ли Скъри, онзи учения обездвач? Колежанина бе, дето беше дошъл на пасбището да се лекува от пиянство. Та щом той зърнеше това клеймо „ела при своята мила“, ще махне ей така с ръка и ще каже: „Тази нощ нашият приятел Ли Андрю отново ще преплува Хелеспункт.“
— Последния път Санта ми изпрати знака, когато беше болна — каза Уеб. — Забелязах го още щом се върнах в говедарника и същата нощ Пинто пробяга четиридесет мили в галоп. Но нея я нямаше в горичката. Аз тръгнах към къщата и на прага ме посрещна старият Макалистър. „Идваш, за да бъдеш убит ли? — казва той. — Този път ще ти се размине. Току-що пратих един мексиканец да те доведе. Санта иска да те види. Влез в тази стая и поговори с нея. А после ела да поговориш и с мен.“
Санта лежеше на легло много болна. Но ми се усмихна и ръцете ни се сплетоха, и аз седнах на кревата както си бях — кален, с шпорите и кожените гащи.
„От няколко часа ми се счува тропотът на коня ти, Уеб — казва тя. — Бях сигурна, че ще дойдеш. Видя знака, нали?“ — шепне тя.
„Още щом се прибрах в говедарника — казвам аз. — Беше изписан на чувала с картофите и лука.“
„Те винаги вървят заедно — казва тя някак нежно. — Все заедно.“
„Много добра комбинация са — казвам, — особено в яхния.“
„Аз ти говоря за сърцето и кръста — казва Санта, — за нашия знак. Любов и страдание — това означават те.“
Там беше и старият доктор Мъсгроув — забавляваше се с уиски и с ветрило от палмово листо. Не след дълго Санта заспа. А докторът попива челото й и ми казва: „Вие сте не лошо средство против треска. Но сега е по-добре да се измъквате, защото според диагнозата не сте нужен в големи дози. Когато се наспи, момичето ще е съвсем добре.“
Излизам и срещам стария Макалистър.
„Тя заспа — казвам му. — Сега може да ме направите на решето. Използувайте случая — оставил съм оръжието си на седлото.“
Старият се смее и ми казва: „Нямам никаква сметка да напълня с олово най-добрия управител на ранчо в Западен Тексас. Къде ще намеря после такъв? Ти, Уеб, си намислил да ми ставаш зет и аз затова искам да те надупча, но то е друга работа. Не си ти за моето семейство. Обаче за ранчото мога да те използувам, стига да не се приближаваш много до къщата. Хайде, качи се сега горе и си легни, а като се наспиш, ще поговорим пак.“
Болди Уудз нахлупи шапката Си И свали крак от седлото. Уеб стегна юздата и конят му, нетърпелив да тръгне, се разигра. Двамата еи стиснаха тържествено ръце, както е прието на Запад.