— Adios, Болди — каза Уеб. — Много се радвам, че се видяхме и си поговорихме.
Конете се втурнаха шумно — като че се вдигна ято пъдпъдъци, и двамата ездачи се понесоха към различни точки на компаса. След стотина ярда Болди спря коня си на гола баирчинка и изрева. Той се клатеше на седлото. Ако вървеше пеша, земята щеше да се завърти и да го събори. Но на седлото той беше майстор на равновесието, надсмиваше се на уискито и гледаше с презрение на центъра на тежестта.
При неговия вик Уеб се обърна на седлото.
— На твое място аз щях да бъда крал! — долетя издевателски силният глас на Болди.
В осем часа на другата сутрин Бъд Търнър се смъкна от седлото пред къщата в Нопалито и закрачи с дрънкащи шпори към чардака. Същата сутрин Бъд трябваше да подкара стадото говеда към Сан Антонио. Госпожа Йегър поливаше на чардака зюмбюлите в червената глинена саксия.
„Крал“ Макалистър беше завещал на дъщеря си много от своите положителни качества: своята решителност, своята безгрижна смелост, своята упорита самоувереност и своята гордост на монарх, който властвува над копитата и рогата. Темпото на Макалистър винаги беше алегро, а тонът му — фортисимо. И Санта бе наследила и тях, само че транспонирани в женски ключ. По външност тя приличаше в много отношения на майка си, призована да броди из други, безпределни зелени пасбища дълго преди умножаващите се стада да бяха придали кралско величие на този дом. Тя имаше стройното здраво тяло на майка си и нейната сериозна, нежна хубост, която смекчаваше строгостта на властните макалистъровски очи и кралския заповеднически вид, наследен също от Макалистър.
Уеб стоеше в края на чардака и разговаряше с няколко помощник-управители от различните говедарници, дошли да получат нареждания.
— Добрутро — поздрави кратко Бъд. — Кому да предам говедата в града? Нали на Барбър, както обикновено?
Отговорът на такива въпроси беше прерогатив на кралицата. Тя държеше в чевръстите си пръсти всички поводи на стопанството — и покупките, и продажбите, и сметките. А грижата за добитъка бе поверена изцяло на мъжа й. В дните на „крал“ Макалистър Санта беше негов секретар и пръв помощник. И тя продължаваше работата си с ум и разум. Но преди тя да успее да отговори, принц-консортът се обади спокойно и решително:
— Ще откараш тази черда в оборите на Цимерман и Незбит. Преди известно време говорих с Цимерман по този въпрос.
Бъд се обърна на високите си токове.
— Чакай! — извика след него Санта. Сивите й очи се втренчиха изненадано в мъжа й.
— Какво значи това, Уеб? — запита тя и между веждите й се появи лека бръчка. — Аз не търгувам с Цимерман и Незбит. Вече пета година Барбър изкупува от нас всичкия добитък, който пускаме за продажба. Нямам намерение да търся услугите на друг търговец. — Тя се обърна към Бъд Търнър. — Ще предадеш чердата на Барбър — отсече тя.
Бъд гледаше безучастно каната, която висеше на чардака, пристъпяше от крак на крак и дъвчеше стрък трева.
— Аз държа тази черда да бъде предадена на Цимерман и Незбит — каза Уеб и в сините му очи блесна студен пламък.
— Глупости! — раздразни се Санта. — По-добре тръгвай веднага, Бъд, че да можеш да пладнуваш при кладенеца Малкия бряст. Кажи на Барбър, че след месец ще му пратим още едно стадо отбрани телета.
Бъд вдигна нерешително глава, погледна крадешком към Уеб и срещна неговия поглед. Уеб забеляза в очите на Бъд молба за извинение, но му се стори, че в тях се четеше и съболезнование.
— Предай чердата — каза той мрачно — на…
— Барбър — довърши рязко Санта. — И да сложим точка. Чакаш ли още нещо, Бъд?
— Не, госпожо — отговори Бъд. Но преди да тръгне, той се помая още известно време — колкото една крава да махне три пъти с опашката си: защото мъжете винаги са съюзници; и дори филистинците сигурно са се изчервили, когато са надвили Самсон по известния начин.
— Подчинявай се на господаря си! — извика саркастично Уеб. Той свали шапка и се поклони доземи на жена си.
— Ставаш смешен, Уеб — каза с упрек Санта.
— Както се полага на един придворен шут, ваше величество — отвърна бавно Уеб с престорен глас. — Какво друго очаквате от мен? Но позволете да се изкажа. Преди да се оженя за кралицата на скотовъдците, аз бях мъж. А какво съм сега? Посмешище на всички. Но ще стана отново мъж.
Санта го гледаше в упор.
— Остави тези глупости, Уеб — каза тя спокойно. — Аз никога не съм те подценявала. Нима ти се меся в ръководството на говедарниците? Но аз познавам по-добре от теб търговската страна на работата. Научила съм я от тате. Бъди благоразумен.
— Кралствата на крале и кралици — каза Уеб — не ми допадат, щом аз нямам думата в тях. Аз паса говедата, а ти носиш короната. Чудесно. Но предпочитам да бъда лорд-канцлер в някой говедарник, отколкото осмица във флоша на кралицата. Така или иначе, ранчото е твое и добитъкът ще бъде предаден на Барбър.