Конят на Уеб стоеше на коневръза. Уеб влезе в къщата и изнесе навити на руло одеялата си, които вземаше само на дълъг път, наметалото си и най-дългото си ласо, оплетено от кожа. Без да бърза, той започна да опакова всичко това върху седлото. Санта го наблюдаваше леко пребледняла.
Уеб се метна на седлото. Сериозното му, избръснато лице беше окаменяло, само в очите му трептеше твърдо пламъче.
— Близо до кладенеца Хондо в долината на Фрио има стадо крави и телета — каза той. — Трябва да се нагонят по-далеч от гората, че вълците вече издавиха три телета. Аз забравих да се разпоредя. Кажи на Симс да има грижата за това.
Санта хвана юздата на коня и погледна мъжа си в очите.
— Искаш да ме напуснеш ли, Уеб? — попита тя спокойно.
— Искам отново да бъда мъж — отговори той.
— Желая ти успех в това похвално начинание — каза тя с неочаквана студенина. После се обърна и влезе в къщата.
Уеб Йегър се отправи на югоизток по права линия, доколкото позволяваше това топографията на Западен Тексас. А достигайки хоризонта, той, изглежда, бе пропаднал в синята безбрежност, защото в Нопалито нищо вече не се чуваше за него. Дните начело с неделите се застрояваха в седмични взводове; седмиците под командата на пълнолунието сплотяваха редици в месечни роти, носейки на знамената си „Tempus fugit“2; а месеците биеха крак към необятния лагер на годините. Но Уеб Йегър не се появяваше вече във владенията на своята кралица.
Един ден някой си Бартолъмю, овчар от долното течение на Рио Гранде, което ще рече човек незначителен, наближи ранчото Нопалито и усети голям глад. Exconsuetudine3 той скоро биде настанен на обедната трапеза в това гостоприемно кралство. И от него бликнаха като поток думи, сякаш някой го бе чукнал с жезъла на Аарон. Такъв бива кроткият овчар, когато събеседниците, чиито уши не са обрасли в косми, го удостоят с вниманието си.
— Госпожо Йегър — бълбукаше той, — онзи ден видях един човек в ранчото Секо, окръг Хидалго, който също се казваше Йегър — Уеб Йегър. Тъкмо го бяха наели за управител. Един такъв висок, светлокос и не много разговорлив. Дали не ви е някакъв роднина?
— Мъж ми е — отвърна добродушно Санта. — Не са сбъркали, че са го взели. Той е един от най-добрите скотовъдци в Запада.
Изчезването на един принц-консорт рядко води до дезорганизация в монархията. Кралица Санта беше назначила за майордом на ранчото един верен свой поданик на име Рамзи, бил някога предан васал на баща й. И в Нопалито всичко вървеше гладко — само тревата на обширните ливади се вълнуваше от бриза, който духаше откъм залива.
От няколко години насам в Нопалито правеха опити с английска порода говеда, които гледаха с аристократично високомерие на тексаските дългороги. Опитите се оказаха задоволителни и за синьокръвите бе определено отделно пасбище. Тяхната слава се носеше навред из прерията, додето конник стига. Останалите ферми се събуждаха една по една, потриваха очи и поглеждаха с неудоволствие дългорогите.
Така един ден един загорял от слънцето, пъргав младеж с нехаен вид и копринена кърпа на шията, накичен с револвери и съпровождан от трима мексикански vaqueros4, пристигна на кон в Нопалито и връчи на кралицата следното делово писмо:
До госпожа Йегър — ранчо Нопалито
Уважаема госпожо,
Собствениците на ранчо Секо ми възложиха да закупя сто глави двегодишни и тригодишни крави от съсекската порода, с каквито Вие разполагате. Ако можете да изпълните тази поръчка, моля, предайте кравите на приносителя на това писмо. Чекът ще Ви бъде изпратен незабавно.
Търговията си е търговия, дори — за малко щях да напиша „особено“ — в едно кралство.
Още същата вечер сто глави добитък бяха прибрани от пасбището и затворени в краварника до ранчото, за да бъдат предадени на другата сутрин.
Дали когато нощта се спусна и къщата притихна Санта Йегър се е хвърлила на леглото и е притискала това делово писмо до гърдите си, ридаейки и шепнейки името, което гордостта (нейната или неговата) не й позволяваше да произнесе толкова дни? Или с присъщата си деловитост е подредила писмото при другите книжа, запазвайки спокойствието и силата си на кралица?
Гадайте, ако имате такова желание; ала кралското достойнство е свещено; и всичко е скрито зад завесата. Но все пак някои неща ще ви се изяснят.