Трайън се надигна неохотно.
— Наистина ли ти трябваме и двамата? Довършвам доклада по случая „Карън“. Не вярвам мама да съобщи нещо изненадващо.
— Казва се госпожа Алис Милс. — Емили не си даде труд да прикрие раздразнението си. — Ще ти бъда благодарна, ако си малко по-любезен.
— По-спокойно, Емили. Нямам нужда от инструктаж. — Погледна я право в очите. — И не забравяй, че съм работил в тази служба, когато ти си била в трети клас.
Влизайки с Алис Милс, Розен се размина на вратата с Трайън. Емили мигом съзря тъгата по лицето на възрастната жена, лекото потреперване на брадичката. Направи й впечатление, че костюмът й е прекалено широк. Изправи се да се представи и изрази съболезнованията си, а после я покани да седне. Обясни й, че тя ще води делото и ще направи всичко възможно да осъди Грег Олдрич, за да възтържествува справедливостта.
— И, моля те, наричай ме Емили — завърши тя.
— Благодаря — промълви госпожа Милс. — Трябва да ти кажа, че хората от твоята служба се държат изключително мило. Ще ми се да можеха да върнат дъщеря ми.
В съзнанието на Емили се мярна образът на Марк, когато се сбогува за последен път с нея.
— Ще ми се и аз да можех да я върна — промърмори тя, като се надяваше лекото треперене на гласа й да не се долавя.
През следващия час, без да бърза, Емили уточни показанията на Милс, дадени преди две години. За нейна изненада скоро стана ясно, че майката на Натали все още се съмнява във вината на Грег Олдрич.
— Когато ми казаха за Истън, бях покрусена и съсипана, но поне беше облекчение да узная истината. Но колкото повече чета за този тип, толкова повече се чудя.
Ако и съдебните заседатели разсъждават така, ще се проваля, помисли си Емили. Премина към следващия въпрос, който искаше да обсъдят.
— Госпожо Милс, съквартирантката на Натали, Джами Ивънс, е била убита в Сентрал Парк преди много години. Натали е смятала, че извършителят може да е мистериозният мъж, с когото Джами се е срещала.
— И Джами, и Натали вече ги няма — поклати глава Алис Милс, като с усилие сдържаше сълзите си. — И двете са убити… Кой можеше да си представи такава трагедия? — Избърса очи с книжна кърпичка и продължи: — Натали грешеше. Видяла снимката в портфейла на Джами веднъж, но това било поне месец преди убийството. Възможно е самата Джами да я е изхвърлила. Според мен Натали реагира така, защото изпитваше онова, което аз изпитвам в момента. С Джами бяха изключително близки. Имаше потребност да обвини някого, да го накаже за смъртта й.
— Както вие искате да накажете Грег Олдрич? — попита Емили.
— Искам да накажа убиеца й, който и да е той.
Емили извърна глава, за да не гледа болката по лицето на възрастната жена. Ненавиждаше тази част от работата си. Даваше си сметка, че вълнението й при вида на страданията на близките на жертвата я мотивира да се представи възможно най-добре в съда. Неизвестно защо днес мъката, на която ставаше свидетел, докосна душата й по-силно от всякога. Разбираше колко безполезно е да се опитва да утеши тази майка с думи.
Но мога да й помогна, като докажа не само на съдебните заседатели, но и на нея, че Грег Олдрич е виновен за смъртта на Натали и заслужава най-строгата присъда — доживотен затвор без право на обжалване.
После направи нещо неочаквано за себе си. Когато Алис Милс се надигна да си върви, тя се изправи, заобиколи бързо бюрото и я прегърна.
9.
Бюрото в офиса на Майкъл Гордън на трийсетия етаж в Рокфелер Сентър беше отрупано с вестници от цялата страна обичайна гледка сутрин. Преди края на деня ще е прегледал всичките, за да открие интересни престъпления, които да коментира във всекидневното си вечерно шоу „Съдилища“ по Канал 8.
Животът на Майкъл, бивш защитник на обвиняеми, се промени драстично, когато стана на трийсет и четири и го поканиха да участва в същото това шоу като член на екип специалисти, анализиращи текущи криминални дела в Манхатън. Задълбочените му коментари, бързият ум и привлекателните черти на тъмнокос ирландец му осигуриха многобройни покани да гостува в програмата. После, след като дългогодишният водещ се пенсионира, му предложиха да заеме мястото му и сега, две години по-късно, „Съдилища“ беше едно от най-популярните предавания в страната.
Кореняк от Манхатън, Майкъл живееше в апартамент в Сентрал Парк Уест. Въпреки че беше търсен ерген и получаваше безброй покани за светски прояви, той прекарваше повечето вечери у дома. Работеше върху книгата, за която бе подписал договор да напише — анализ на големите престъпления на двайсети век. Възнамеряваше да започне с убийството на архитект Станфорд Уайт от Хари Тоу през 1906 година и да приключи с първото дело срещу О. Джей Симпсън през 1995 година.