После Емили Уолъс я подкани да опише какво е заварила в кухнята.
— Веднага я забелязах. Ако бях направила още две крачки, щях да се препъна в нея.
— Кого видяхте, госпожо Уолш?
— Видях Натали Рейнс.
— Жива ли беше?
— Да. Скимтеше като ранено котенце.
Сузи чу как някой изхлипа. Погледът й се стрелна към третия ред, където седеше жена, която разпозна от снимките във вестниците като лелята на Натали Рейнс. Възрастната дама грабна кърпичка от чантата си и я притисна към устните си. Изглеждаше съвсем измъчена, но не отрони нито звук повече.
Сузи описа как се обадила на 911, а после приклекнала до Натали.
— Цялата й жилетка беше подгизнала от кръв. Не бях сигурна дали ме чува, но понякога хора, които изглеждат в безсъзнание, всъщност чуват, когато им говориш. Затова й казах, че идва линейка и всичко ще е наред. В следващия миг тя спря да диша.
— Докоснахте ли я?
— Поставих ръка на челото й и я погалих. Исках да усети, че не е сама. Вероятно е била страшно уплашена. Болеше я и сигурно знаеше, че умира. Уверявам ви, аз бих била изплашена до смърт.
— Възразявам! — скочи Ричард Мур.
— Приема се — отреди съдията. — Госпожо Уолш, моля да отговаряте на въпросите без допълнителен коментар. Прокурорът да повтори въпроса.
— Докоснахте ли я? — попита Емили отново.
— Поставих ръка на челото й и я погалих — повтори Сузи предпазливо, изплашена от адвоката.
Но когато дойде ред на Мур, той й зададе само няколко въпроса и се държа много дружелюбно. Сузи изпита леко смущение, докато обясняваше, че почти винаги минава край дома на Натали Рейнс след работа, макар че така заобикаля целия квартал, за да стигне до магистралата. Забеляза, че някои хора в залата се усмихнаха на признанието й, че е запалена почитателка на Натали и е искала да я зърне дори за миг.
— Кога за последен път видяхте Натали Рейнс, преди да влезете в къщата й? — попита Мур.
— Както казах: видях я да слиза от колата си сутринта.
— Нямам повече въпроси — отсече Мур.
Сузи почти се разочарова, че всичко свърши. Докато се отдалечаваше от свидетелската скамейка, огледа добре Грег Олдрич. Изключително привлекателен мъж, помисли си тя. Разбирам защо красива жена като Натали Рейнс се е влюбила в него. Очите му имат такова тъжно изражение. Какъв лицемер само. Да му прилошее на човек.
Надяваше се да е видял презрителния поглед, с който го стрелна, преди да излезе от залата.
15.
Поради дългогодишното си приятелство с Грег, а и защото забележката на Кати го жегна, Майкъл Гордън очакваше да се обвърже емоционално с процеса на щата Ню Джърси срещу Грег Олдрич. Не очакваше обаче да изпитва почти фаталистичното усещане, че Грег е виновен и ще бъде осъден за убийството на Натали.
Както предполагаше, делото привлече вниманието на цялата нация. Натали беше голяма звезда на Бродуей и бе номинирана за наградата на Академията. Читателите на таблоидите, в които се разказваше за живота на знаменитостите, познаваха Грег, който почти постоянно присъстваше на събиранията на звездите. След смъртта на Натали той стана прицел на папараците. Приписваха му връзка с всяка звезда, която придружаваше на парти.
Заглавията на клюкарските издания не преставаха да повтарят, че в случая със смъртта на Натали той е заподозрян.
Майкъл знаеше на какво огромно внимание ще бъде обект Грег по време на процеса. Но към това се прибави неочакван елемент: вестникарските статии отделяха не по-малко място на младата и красива Емили Уолъс и на умелия начин, по който градеше обвинението си срещу Олдрич.
Като бивш защитник, Майкъл съзнаваше, че Емили затваря вратата пред възможността Натали да е била убита при случайно нападение. Следователите от нейната служба — Били Трайън и Джак Розен — бяха добри свидетели: отговаряха акуратно и сбито на въпросите й.
Според показанията им нямало признаци за насилствено нахлуване в дома на Натали Рейнс. Системата за сигурност не била пипана. Професионален крадец можеше да отвори малкия сейф в дрешника на Натали с отварачка за консерви, но нямаше следи от нещо подобно. Уликите сочеха, че убиецът е излязъл през задната врата, притичал е през двора и залесената част зад него, а оттам — на съседната улица. През нощта беше валяло и те смятаха, че е носил някакво покритие върху обувките, защото не успяха да свалят свестен отпечатък от двете видими следи по меката трева. Номерът на обувките беше между четирийсет и три и четирийсет и пет.