— Натали — предупреди я майка й, — правиш ужасна грешка. Според мен трябва да опиташ да закрепиш брака си. Да бягаш обратно вкъщи, не е отговор. Не можеш да претвориш миналото.
Беше съвършено безсмислено да спори с майка си. Тя никога нямаше да разбере, че Натали не е типът съпруга, която Грег иска и от която се нуждае.
— Бях несправедлива към Грег, когато се оженихме — поясни тя. — На него му трябва не просто съпруга, а истинска майка за Кати. Миналата година отсъствах от вкъщи цели шест месеца. Просто нещата не вървят. Искрено се надявам, след като се изнеса от Манхатън, той да разбере, че с брака ни е свършено.
— Все още си влюбена в него — настоя майка й. — Както и той в теб.
— Което не означава, че имаме полза един от друг.
Не е лъжа, размишляваше Натали, преглъщайки заседналата в гърлото й буца, която неизменно се появяваше, щом си помислеше за Грег. Щеше й се да поговори с него за случилото се в петък вечер. И какво би му казала?
„Грег, какво да направя? Със сигурност знам кой уби приятелката ми Джами, но не разполагам с никакво доказателство в подкрепа на думите ми.“
Не, не бива да го пита. Прекалено голям е рискът да не устои на молбите му да опитат отново. Дори след като го излъга, че се интересува от друг, Грег не престана с телефонните обаждания.
Докато завиваше по Уолнът Стрийт, Натали си даде сметка, че копнее за чаша кафе. По време на шофирането не спря никъде и вече беше осем без петнайсет. В нормален ден по това време щеше да е изпила вече две.
Повечето къщи по Уолнът Стрийт в Клостър бяха съборени, за да се разчистят терени за нови и по-луксозни сгради. Тя се шегуваше, че от двете страни на къщата си разполага с висок два метра жив плет, който й осигурява уединение. Преди години от едната страна живееше семейство Кийн, а от другата — Фолей. Днес почти не познаваше съседите си.
Щом пое по алеята към дома си, я връхлетя усещане за нещо враждебно. Натисна бутона, за да отвори гаража. Вратата започна да се вдига и тя тръсна глава. Грег имаше право: вживяваше се във всяка героиня, която пресъздаваше. Дори преди стреса от срещата с Джес нервите й бяха изопнати като на Бланш Дюбоа.
Вкара колата в гаража, спря, но неизвестно защо не натисна веднага бутона, за да затвори след себе си. Вместо това отвори колата, бутна вратата към кухнята и влезе.
Усети как ръце в ръкавици я въвлякоха вътре, извъртяха я и я блъснаха на земята. Главата й се удари силно в пода, но Натали все пак забеляза, че похитителят е облечен с гумен дъждобран и носи найлонови пликове върху обувките си.
— Моля ви! — простена тя. — Моля ви!
Вдигна ръце, за да се предпази от насочения към гърдите й пистолет.
В отговор на отчаяната й молба се чу щракване от вдигането на предпазителя.
2.
В осем без десет, точна както винаги, Сузи Уолш сви от шосе №9 и подкара към дома на дългогодишната си работодателка Катрин Банкс. Вече трийсет години беше икономка на седемдесет и пет годишната вдовица и сутрин пристигаше в осем, за да си тръгне в един следобед всеки делничен ден.
Страстна любителка на театъра, Сузи много се радваше, че миналата година прочутата актриса Натали Рейнс купи къщата в съседство с госпожа Банкс. Натали определено бе най-любимата й актриса. Само преди две седмици я гледа в „Трамвай Желание“ и реши, че никой не може да изиграе по-сполучливо ролята на крехката Бланш Дюбоа, дори Вивиан Лий във филма не беше по-добра. С деликатните си черти, стройно тяло и каскадата от светлоруси коси Натали бе истинско въплъщение на Бланш.
До този момент Сузи не се бе срещала лице в лице с нея, но все се надяваше някой ден да се сблъскат в супермаркета. И на отиване, и на връщане от работа Сузи минаваше бавно край дома на Рейнс, макар следобед това означаваше да обиколи квартала, за да се качи на магистралата.
В днешното понеделнишко утро Сузи почти постигна мечтата си да види Натали Рейнс отблизо. Когато минаваше покрай къщата й, тя точно слизаше от колата си. Сузи въздъхна. Дори подобно бегло зърване на нейния идол бе достатъчно, за да направи деня й вълшебен.
В един часа същия следобед Сузи се сбогува с госпожа Банке, качи се в колата въоръжена със списък с покупките за следващия ден и подкара на заден ход по алеята. За момент се поколеба. Шансът да зърне Натали Рейнс два пъти в един ден не бе по-голям от едно на милион, а и беше уморена. Но навикът победи и тя зави наляво, като намали, докато минаваше край съседската къща.
В следващия миг спря рязко колата. Гаражът и колата на Рейнс бяха отворени, точно както ги видя сутринта. Натали никога не оставяше вратата на гаража така и едва ли бе човек, който ще държи колата отворена цял ден. Може би не е редно да си пъхам носа, помисли си Сузи, но как да се стърпя?