— Виждах колко е ядосан. Направо бесен. Лицето му се зачерви и той удари мобилния си телефон в бара. Но мислех, че се шегува, и за да вляза в тона му, казах: „Нямам никакви пари. За двайсет хиляди ще го направя вместо теб“.
— Какво стана после?
— Някакъв мъж току-що беше влязъл в бара, зърна Олдрич и се приближи към него.
— Господин Олдрич запозна ли ви?
— Не. Онзи остана само колкото да каже, че е гледал Натали в „Трамвай Желание“ и била ненадмината. Именно тази дума използва — ненадмината.
— Каква беше реакцията на господин Олдрич?
— С раздразнен тон заяви, че Натали е ненадмината във всяка своя роля, и обърна гръб на мъжа. Онзи само сви рамене и се отправи към ресторанта, където видях, че седна заедно с няколко души на маса.
— Вие разбрахте ли, че той говори за Натали Рейнс?
— Веднага се досетих. Обичам да ходя на кино и съм я гледал във филма, за който я номинираха за „Оскар“. Бях виждал и рекламите за „Трамвай Желание“.
Емили отпи глътка вода.
— Господин Истън, какво ви каза господин Олдрич след тази кратка среща?
— Аз му подхвърлих шеговито: „Ей, съпругата ти е Натали Рейнс. Току-що си вдигнах цената, за да я очистя.“
— Каква беше реакцията му?
— Погледна ме и в продължение на минута нищо не каза. После попита: „А сега каква ти е цената, Джими?“
— Вие какво отвърнахте?
— Продължавах да се шегувам: „Пет хиляди аванс и двайсет хиляди, когато се справя.“
— И господин Олдрич какво каза?
— Каза: „Нека си помисля. Дай ми телефонния си номер.“ Записах му го и станах да си ходя, но първо се отбих в тоалетната. Сигурно е решил, че съм си тръгнал, защото не минаха и пет минути и още си миех ръцете, когато телефонът звънна. Беше Олдрич. Приемал предложението ми и на следващия ден да мина през апартамента му, за да си прибера петте хиляди в брой.
— Господин Олдрич ви е поканил да се отбиете на следващия ден? Това значи на трети март?
— Да, към четири часа. Икономката щяла да си е тръгнала дотогава. Щял да ме чака на ъгъла пред сградата, за да влезем заедно, та да не се налага портиерът да съобщава за пристигането ми. Предупреди ме да нося тъмни очила и шапка. Така и направих, а той ме чакаше на ъгъла. После изчака, докато някакви хора слязоха от такси и влязоха в сградата. Качихме се заедно с тях в асансьора.
— Отишли сте в апартамента му и той ви е дал пет хиляди долара, за да убиете Натали Рейнс?
— Да. И ми обясни, че тя живее в Ню Джърси, както и какво е разписанието й в театъра.
— Можете ли да опишете апартамента, господин Истън?
— На петнайсетия етаж е. Много луксозен. Има само два апартамента на етажа и голяма площадка. Всекидневната е боядисана в белезникаво и има голяма мраморна камина с инкрустации. Килимът е ориенталски, в синьо и червено. Помня, че имаше тапициран в синьо диван пред камината и два стола без странични облегалки от двете му страни. Имаше по-малък диван под прозореца и много картини по стените.
— Колко дълго останахте там?
— Не много. Той дори не ме покани да седна. Беше изключително нервен. Отвори чекмеджето на малка масичка до дивана, извади пари и отброи пет хиляди долара.
— Вие какво направихте след това?
— Попитах как ще получа остатъка от парите, след като свърша работата. Той отговори, че ченгетата вероятно ще го разпитват, когато открият тялото, затова седмица след погребението ще ми звънне от някое хотелско фоайе, за да си уговорим среща в киносалона на Петдесет и седма улица и Трето Авеню.
— Това беше уговорката ви при раздялата с Грег Олдрич?
— Да. Но после размислих. Ставаше въпрос за Натали Рейнс. Толкова е известна, че ако нещо й се случи, ще се вдигне много шум и ченгетата ще са навсякъде. Сигурно щях да прекарам остатъка от живота си в затвора. Искам да кажа, че дори когато взимах петте хиляди, си мислех, че едва ли ще го направя. Не съм убиец.
— Как съобщихте на господин Олдрич, че няма да го направите?
— Написах му писмо и обясних, че не съм подходящият човек за такава работа, но съм му благодарен за невъзвръщаемия аванс.
Избликът на смях в съдебната зала вбеси съдията и той отново призова към ред. Емили продължи:
— Какво направихте с петте хиляди долара, господин Истън?
— Както обикновено, пропилях всичко на комар.
— Кога изпратихте писмото, с което се отказвахте от сделката?
— Сутринта на дванайсети март. Изпратих го в апартамента на господин Олдрич. Пуснах го в пощенската кутия близо до пансиона си в Гринуич Вилидж.