— Всеки, който прочете тази статия, ще знае, че икономката ще си е тръгнала преди четири — времето, когато твърдите, че сте били в апартамента на Олдрич.
— Да не мислите, че чета „Венити Феър“? — попита Джими недоумяващо.
Присъстващите се засмяха и съдията пак ги смъмри и заплаши следващия път да покаже на пристава кой се смее, за да бъде изведен от залата.
Финалният удар върху опитите на Мур да представи Джими като лъжец дойде, когато го подкани да разгледа снимките на дневната и да каже дали на тях вижда всичко онова, което твърди, че е видял при посещението си.
Джими поклати бавно глава, но изведнъж заговори:
— Чакай малко. Виждате ли малката маса до дивана? — Посочи я. — Оттам Олдрич извади парите, които ми даде. Не знам дали още скърца, но определено се чу страхотно стържене, когато отвори чекмеджето. Помня, че се зачудих защо не го смаже.
Емили погледна към Грег Олдрич.
Той бе толкова силно пребледнял, че тя се запита дали няма да припадне.
21.
Зак бе излъгал Емили, че работното му време е променено. Следователно тя не биваше да вижда нито него, нито колата му, когато се връщаше от съда. А сега, по време на процеса, заседанията приключваха в четири часа и тя се прибираше рано — между пет и половина и шест. Значи след работа той трябваше да се мотае навън, докато се стъмни, и да се надява да не го зърне как вкарва колата в гаража.
Още една причина да негодува срещу нея.
Скоро след като й върна ключа, тя постави резе на вратата на задната веранда. Откри го, когато след около седмица се опита да се промъкне в къщата й. Обади се в склада да каже, че е болен. Копнееше отново да докосва вещите на Емили. Пробва да проникне в дома й една сутрин, след като тя излезе, но новото резе му попречи. Тя беше прекалено тъпа да съобрази, че с направил ключ и за входната й врата. Само че той се страхуваше да се възползва от него. Съзнаваше колко рисковано е да го видят на предната й веранда. Псе ще се намери някой любопитен съсед да го забележи.
Единственият жив контакт, който имаше с нея засега, беше да я слуша какво говори сутрин на Бес в кухнята. Обмисляше идеята да постави микрофони и дори камери на няколко места из дома й, но си даваше сметка за опасността. Достатъчно бе тя да намери дори една камера, за да докара на мига цял взвод специалисти от службата си да претърсят из основи къщата. Беше почти сигурен, че не е забелязала миниатюрния микрофон в шкафа над хладилника. Не попадаше в полезрението й.
Прикривай се и не се натрапвай, напомни си Зак. Никога не се натрапвай. Щом настъпи моментът, ще направя необходимото и после изчезвам. Така успях в Айова, в Северна Дакота и в Ню Мексико. С Шарлот, Лу и Уилма.
Лу и Уилма нямаха роднини наблизо, когато ги ликвидира.
Щом моментът за Емили настъпеше, той трябваше да изчезне от Ню Джърси. Започна да обмисля къде да се премести.
Една сутрин, през третата седмица на процеса, Зак наблюдаваше през процепите на щорите как Емили си налива кафе, а после скача бързо на крака.
— Бес — чу я той да казва, — няма време за губене. Днес е денят. Грег Олдрич ще седне на свидетелската скамейка и аз ще го разпитвам. Ще го направя на кайма. — Мина край хладилника на път за горния етаж. Забави крачка, обърна се и каза: — Бес, може да съм луда, но ми е жал за него. Май не съм на себе си.
22.
Ричард Мур не се съмняваше, че в деня, когато Грег Олдрич ще дава показания, Емили ще отиде рано в кабинета си. Затова я чакаше още от седем сутринта. Беше петък, трети октомври.
Щом го зърна, Емили се досети каква е причината за посещението му. Покани го в кабинета си и предложи да донесе кафе.
— Ако е току-що направено, става за пиене — увери го тя. — Но ако очакваш да е като в „Старбъкс“, ще се разочароваш.
Мур се усмихна.
— При такава препоръка не знам дали ще устоя, но благодаря, Емили. — Усмивката му изчезна така бързо, както се появи. — Това, което ще кажа сега, остава между тези четири стени, съгласна ли си?
— Да, но зависи какво ще ми кажеш.
— Клиентът ми твърди, че е невинен. Не знае, че съм при теб в момента, и ще побеснее, ако разбере. Ето питането ми: важи ли още предложението за споразумение извън съда и двайсетгодишна присъда?