Образът на Грег Олдрич, блед и разтреперан, се мярна в съзнанието й, но тя бързо тръсна глава.
— Не, Ричард — отвърна натъртено. — На този етап, по ред причини, вече не важи. Като начало, ако Олдрич беше приел споразумението преди месеци, нямаше да карам майката на Натали да преживява целия този стрес и да дава показания.
Мур кимна бавно, сякаш очакваше подобен отговор.
Давайки си сметка колко гневно звучи, Емили подхвърли:
— Изчакай да си взема кафе. Машината е в дъното на коридора. Ще се върна след секунда.
Когато се върна, се постара в тона й да няма емоции.
— Ричард, знаеш каква подготовка тече, за да влезе едно дело в съда. Работя извънредно от месеци и въпреки това ми се натрупаха доста други дела, които чакат да им обърна внимание. На този етап искам делото да бъде решено от съдебните заседатели.
Ричард Мур се изправи.
— Добре, разбирам. И повтарям: Грег Олдрич не знае за посещението ми. Кълне се, че е невинен, и иска съдебните заседатели да го оправдаят. Не, не да го оправдаят, а направо да го реабилитират.
Да го реабилитират, смая се Емили. Трябва да е полудял. Най-добре да се моли поне един съдебен заседател да му повярва и това да им попречи да вземат единодушно решение. Така поне ще си осигури още няколко месеца на свобода преди втория процес. Без капка сарказъм тя сподели:
— Искрено се съмнявам, че тези, или които и да било други съдебни заседатели, ще реабилитират Грег Олдрич.
— Може да се окажеш права — отвърна Мур мрачно. — На вратата се обърна. — Признавам, че Истън се представи по-добре, отколкото очаквах. И нямам нищо против да ти кажа, че и ти се справи чудесно.
Ричард Мур не беше от хората, които хвалят без мярка. Искрено доволна, Емили му благодари.
— И, Емили — добави той, — каквото и да стане, ще се радвам, че всичко това скоро ще свърши. Наистина много тежък случай.
Не изчака тя да отговори.
23.
Сутринта на трети октомври Грег Олдрич стана в пет. Понеже му предстоеше да седне на свидетелската скамейка, той си легна неразумно рано. Спа един час до единайсет, а през следващите шест потъна в неспокойна дрямка.
Най-добре да си прочистя главата, помисли си той. Ще потичам в парка. Няма да давам показания така замаян. Вдигна щорите и затвори прозореца, който гледаше към сградата отсреща. На Парк Авеню човек рядко има хубав изглед, помисли си Грег. От Пето Авеню се вижда Сентрал Парк. От Ист Енд Авеню се открива реката. На Парк Авеню си обърнат към сграда, където хора като теб могат да си позволят високите цени.
Гледката в Ню Джърси е по-добра, помисли си той кисело. От стария апартамент виждах Статуята на свободата. Но след като майка ми почина, нямах търпение да се преместя. Мама успя да издържи, докато завърша университета „Сейнт Джонс“. Радвам се, че не седи сега в съдебната зала, помисли си, извръщайки се от прозореца.
Навън беше хладно и той избра по-плътен спортен екип. Докато се обличаше, си даде сметка колко често мисли за майка си напоследък. Сети се как, след като тя почина, той предложи на някои от близките съседки, включително на Лорета Луис, да вземат каквото харесат от апартамента им на петия етаж.
Защо мислеше за това? Защото Ричард Мур щеше да призове госпожа Луис като свидетел, за да сподели какъв страхотен син бях и как помагах на всички възрастни хора в сградата. Надява се така да събуди симпатии към мен. Баща ми умря, когато бях на девет, майка ми години наред се бореше с рака, а аз работех, за да се изуча… Мур направо ще ги разплаче. Но какво общо има това със смъртта на Натали? Според Мур това е начин да се породи съмнение дали съм способен да извърша убийство. Кой знае дали е прав?
В пет и двайсет, след като изпи набързо чаша нес кафе, Грег отвори вратата на спалнята на дъщеря си и надзърна вътре. Кати спеше дълбоко, свита на кълбо под завивката виждаше се единствено дългата й руса коса. И тя обичаше да спи на студено.
Снощи, след като си легна, я чу да плаче и отиде при нея.
— Татко, защо този Джими Истън лъже за теб? — простена тя.
Той седна на леглото и постави ръка на рамото й.
— Лъже, защото така ще прекара много по-малко време в затвора.
— Но, татко, съдебните заседатели му вярват! Виждам, че му вярват.
— А ти вярваш ли му?
— Не, разбира се! — Тя бързо се надигна и седна. — Как може да ме питаш подобно нещо?