— Да, но не поради причината, за която Натали мислеше. Отново ще повторя: когато възразявах заради художествените достойнства на сценарий, тя си въобразяваше, че това е оправдание да я държа вкъщи. Дали щеше да ми липсва? Определено. Бях неин съпруг, импресарио и най-голям почитател, но знаех също, че съм се оженил за преуспяваща актриса. Фактът, че ще ми липсва, не беше причината да възразявам срещу някои от договорите, които настояваше да подпише.
— Нямаше ли начин да я накарате да го разбере?
— Именно в това се състоеше проблемът. Започна да разбира колко ни липсва, на мен и на Кати, когато отсъства, и смяташе, че ще е по-малко болезнено, ако се разделим и останем приятели.
— Не е ли вярно, че в началото е възнамерявала да ви задържи като свой импресарио дори след раздялата?
— Първоначално — да. Искрено вярвам, че Натали ме обичаше почти колкото аз я обичах и искаше да остане с мен и Кати. Смятам, че след като се разделихме, е била доста тъжна. Продължавахме да се виждаме по работа, а после всеки поемаше по пътя си. Започна да става мъчително и за двама ни.
„А какво ще кажеш за изтъняването на портфейла си, когато я загуби като клиент“, записа си Емили.
— Неколцина от приятелите на Натали дадоха показания, че е била разстроена от честите ви телефонни обаждания след раздялата — напомни Мур. — Какво ще кажете за това?
— Същото, за което спомена секретарката ми Луиз Пауъл сутринта — отвърна Олдрич. — Натали може и да се държеше, сякаш не иска да я преследвам, но съм напълно убеден, че е изпитвала смесени чувства дали да се разведем. Докато бяхме заедно, обожаваше да й звъня непрекъснато.
Мур попита за скърцащото чекмедже, от което според Джими Истън Грег е извадил парите за аванса за убийството на Натали.
— С Катлийн купихме масичката на разпродажба преди седемнайсет години. Скърцането на чекмеджето е било повод за много семейни шеги. Наричахме го послание от отлетелите духове. Откъде Джими Истън е научил това, не мога да знам. Никога не е бил в дневната ми в мое присъствие и, доколкото ми е известно, въобще не е стъпвал там.
Мур попита Грег за срещата му с Истън в бара.
— Седях на бара сам и изпих няколко питиета. Признавам, че бях в лошо настроение. Истън седеше на стола до мен и ме заговори.
— За какво приказвахте? — запита Мур.
— За „Янкис“ и „Метс“. Предстоеше началото на бейзболния сезон.
— Казахте ли му, че сте женен за Натали Рейнс?
— Не, не съм. Не беше негова работа.
— Докато бяхте там, той разбра ли по някакъв начин, че сте женен за Натали Рейнс?
— Да. Уолтър Робинсън, мой познат, който работи на Бродуей, ме видя и се приближи. Сподели впечатлението си от Натали: била великолепна в „Трамвай Желание“. Истън го чу и веднага разбра, че тя ми е съпруга. Бил прочел в списание „Пипъл“ за развода ни. Учтиво му дадох да разбере, че не желая да го обсъждаме.
Мур попита за обажданията на Грег до Натали и после до Истън вечерта, когато са били в бара.
— Звъннах на Натали, за да й кажа „Здрасти“. Тя си почиваше в гримьорната. Болеше я глава и се чувстваше изморена. Раздразни се, че някой я безпокои, и наистина повиши тон, както заяви господин Истън. Но вече отбелязах: тя беше изпълнена с противоречиви чувства. Предишният ден говори с мен двайсет минути и ми обясняваше колко тежко й се отразява раздялата.
После Мур попита за обаждането до Истън.
Стомахът на Емили се сви, защото нямаше представа как Олдрич ще го обясни. Съзнаваше, че от думите му зависи каква посока ще поеме случаят за нея.
— Малко след като ме попита за Натали, Истън каза, че отива до тоалетната. Определено не ме интересуваше какво ще прави, особено след като се опита да ме подпитва за жена ми. Изведнъж се почувствах гладен и реших да поръчам хамбургер на бара. Около пет минути след това Истън се върна и се затюхка, че не може да открие мобилния си телефон. Предполагаше, че го е оставил някъде в бара. Помоли ме да набера номера му, за да звънне и да го открие. — Грег направи пауза и погледна към съдебните заседатели. — Издиктува ми номера и аз го набрах. Имаше сигнал, но на бара не се чуваше никакво звънене. Оставих го да звънне петнайсетина пъти, за да може той да се разходи наоколо и да се опита да го намери. Не се включи гласова поща. Най-после той ми отговори и ми благодари. Намерил телефона в тоалетната. Тогава за последен път го видях и чух, преди да го арестуват за обира в къщата и да представи на полицията абсурдната си версия.