— Звучи примамливо.
Щом затвори, Майкъл Гордън почувства, че очите му са насълзени.
Трябваше да съм до него през цялото време, помисли си той. Звучи толкова самотен.
27.
Емили гледаше „Съдилища“ във всекидневната си с чаша вино в ръка. Съгласна съм с аргументите на пенсионирания съдия, помисли си тя. Построила съм обвинението си върху показанията на свидетел с твърде съмнителна репутация.
Беше доста унила. Знам защо, прецени тя. Обсеби ме желанието да сразя Олдрич. А Ричард призова съседката от Джърси Сити, секретарката, бавачката и всички заявиха, че Грег Олдрич е безупречен. Добре направих, че не ги разпитах. Ако се бях опитала да ги представя в черна светлина, щях да допусна огромна грешка.
А Лео Карнс, другият импресарио? Трябваше ли да се занимавам по-задълбочено с него? Може би. Никой не е сто процента алтруист, когато загуби клиент. Вероятно е трудно да си театрален импресарио. Карнс го представи като нещо леко — сякаш в този бранш всички се обичат.
Грег Олдрич. Болката, изписана по лицето му, когато говореше за първата си съпруга… Започвам да се размеквам, помисли си Емили. Изпитах същата болка, когато узнах за смъртта на Марк.
Песничка от детството се мярна в съзнанието й. Олдрич се бе постарал да изгради наново живота си. Беше се оженил повторно. Очевидно е бил много влюбен в Натали. После, след убийството й, не само е скърбял, но е трябвало да се защитава пред ченгетата, видели в негово лице убиеца.
Допи виното. Боже, какво ми става, запита се гневно тя. Задачата ми е да преследвам по съдебен ред този тип.
Към края на „Съдилища“ Майкъл Гордън се изказа в полза на Олдрич. Той имаше репутация на справедлив анализатор и Емили остана смаяна.
След време обаче усети, че решителността й се възвръща. Ако Майкъл отразява мнението на хората, които гледат предаването, и това на съдебните заседатели, то работата ми само се улеснява, помисли си тя.
28.
— Не е ли изненадващо? — попита Изабел Гарсия съпруга си Сал.
Седяха в малката всекидневна на Източна дванайсета улица в Манхатън. „Съдилища“ бе обсебило изцяло вниманието й. В един момент тя не повярва на ушите си: Майкъл Гордън обяви, че вече вярва в невинността на Грег Олдрич. Макар и напълно шокирана, тя изкоментира пред Сал, че като се замислиш, казаното от Гордън има смисъл.
Сал пиеше бира и четеше спортната страница на вестника. С изключение на новините, бейзболните и футболните мачове, той не гледаше телевизия и не обръщаше внимание на звука, когато четеше.
Предния ден Бел го накара да погледне кадрите с престъпника Джими на свидетелската скамейка, но той не му обърна особено внимание. Все пак остана с впечатлението, че го познава. Но не се сещаше откъде, а и не го интересуваше.
Знаеше, че сега, когато предаването свърши, Бел ще иска да говори, затова остави вестника. След края на „Съдилища“ жена му обичаше да коментира събитията през деня от процеса. За жалост тъща му замина на круиз из Карибския басейн с няколко приятелки, също вдовици, и следователно обичайният дълъг телефонен разговор между майка и дъщеря нямаше да се състои.
— Трябва да призная, че Грег се представи отлично — подхвана Бел. — Има нещо много симпатично у него. Не разбирам защо Натали го е оставила. Ако беше наша дъщеря, щях да й цитирам една мъдрост: „В края на живота си никой не е съжалил, че не е прекарал повече време в офиса.“
— Тя е била на сцената, не в офис — обърна й внимание Сал.
Човек може да си помисли, че процесът зависи от мнението на Бел, помисли си той колкото развеселен, толкова и раздразнен, докато гледаше жената, с която живееше от трийсет и пет години. Тя открай време си боядисваше косата, затова и сега, на шейсетгодишна възраст, тя бе все така гарвановочерна, както когато се запознаха. Понаедря в тяло, но не много. Ъгълчетата на устата й обаче си останаха неизменно вирнати нагоре, защото често се усмихваше. Той постоянно благодареше на Бог, задето Бел е с такъв благ характер. Брат му се ожени за истинско чудовище.
— Сцената, офиса — разбираш какво имам предвид — отвърна Бел безцеремонно. — А и Кати е толкова хубаво момиче. Обичам да гледам кадрите с нея, които Майкъл показва в предаването.
Бел има навика да говори за хората, сякаш са й близки приятели, помисли си Сал.
Понякога, когато му разказваше нещо, минаваха няколко минути, преди да осъзнае, че не говори за някой техен познат. Майкъл Гордън, водещият на „Съдилища“, винаги беше „Майкъл“. Натали Рейнс винаги беше „Натали“. И, разбира се, обвиненият в убийство тя наричаше гальовно „Грег“.