Неделя сутрин. Отдавна не съм ходила на църква, сети се тя. Преместиха се в апартамент в Лий Форт, когато се ожениха. Марк се записа в църковния хор. Беше солист имаше прекрасен глас. Това е една от причините да ходя толкова рядко, призна тя. Когато ходехме заедно, той винаги беше горе, пред олтара.
Усети, че е на път да се разплаче.
В никакъв случай, смъмри се сама никакви сълзи.
Час по-късно присъстваше на службата в десет и половина в „Света Катерина“. Беше й малко по-леко, защото солистът сега бе млада жена. Познатите молитви лесно се отронваха от устните на Емили.
По време на службата се молеше не само за Марк, но и на него. „Толкова съм благодарна, че бяхме заедно. Явно и двамата сме благословени.“
На път за вкъщи се отби в супермаркета и направи доста покупки. Гладис, жената, която идваше веднъж седмично да чисти, беше оставила дълъг списък: „Емили, свършила съм почти всички препарати“.
Има още нещо, което отлагам, но ще свърша днес, реши Емили, докато плащаше. Поиска няколко кашона от един от продавачите. Ще опаковам дрехите на Марк и ще ги раздам. Не е редно да стоят неупотребявани, когато ще бъдат полезни за някого.
Когато се премести от Форт Лий в къщата в Глен Рок, не искаше да се раздели с нищо негово, затова окачи всичките му костюми в дрешника на гостната. Сети се колко пъти през първата година заравяше лице в някое от саката и се опитваше да долови аромата на одеколона му.
Вкъщи сложи джинси и пуловер и отнесе кашоните в гостната. Докато прибираше дрехите, се стараеше да не мисли за случаите, когато Марк ги беше обличал.
Изпразни дрешника и чекмеджетата, но се сети за още нещо, което не търпеше отлагане. Отиде в спалнята си, отвори най-долното чекмедже и събра елегантните нощници, получени като сватбен подарък. Сложи ги в последния кашон и за да не гледа опакованите дрехи, затвори вратата на гостната и слезе долу.
Винаги готова за разходка, Бес радостно заподскача, когато Емили взе каишката от куката на задната веранда. Преди да излязат, хвърли бърз поглед, за да се увери, че Зак не се навърта в задния си двор. Нямаше и следа от него. Въпреки това побърза да прекоси улицата. Мина покрай къщата на Маделин Кърк, саможивата старица, която само от време на време зърваше как проверява пощенската си кутия или мете алеята. Сигурно е страшно самотна, помисли си Емили. Никога не съм виждала коли пред къщата й, което значи, че не й идват гости.
От друга страна, за двете години, откакто живея тук, същото може да се каже и за мен, каза си тя печално.
— Явно е време за промяна — обяви тя на Бес, докато продължаваха надолу по пряката. — Не искам да завърша като тази окаяна душа.
Разхождаха се почти час. Емили почувства как умът й се избистря. Какво като хората знаят, че съм преживяла сърдечна трансплантация? Не се срамувам. Освен това беше преди две години и половина и едва ли ще гледат на мен в очакване всеки миг да се строполя.
А колкото до забележката на Алис Милс, дето в сърцето си съм знаела, че Грег Олдрич е невинен, проблемът е друг: той ми изглежда симпатичен и ми е жал за дъщеря му. Още веднъж ще прегледам делото и ще го прибера. Няма абсолютно никакви основания за обжалване.
Вечерта, докато гледаше втория филм и ядеше агнешки котлети със салата във всекидневната, усети, че се мъчи да се сети какво й направи впечатление, докато опаковаше нощниците, които щеше да раздаде.
55.
От прозореца Зак проследи как Емили прекоси улицата с Бес в неделя следобед. Правилно прецени нежеланието й да мине край дома му, за да не го срещне. Ще видиш ти, закани й се мислено той само почакай.
Удовлетворението, което изпита, докато душеше Маделин Кърк, сега бе изместено от ясното съзнание, че времето му изтича. Тя го беше разпознала. Вероятно бе запомнила информацията, че е садил жълти хризантеми и около предишните си къщи. Но дори да не бяха цветята, някой от службата му или от съседите можеше да е видял компютърното изображение, а то доста приличаше на него.
Освен това до ден-два някой щеше да забележи неприбрания от верандата вестник на Кърк или пълната пощенска кутия. Обмисляше дали да не си осигури още време, като вземе вестника и писмата по тъмно, но прецени, че е рискът е голям. Някой можеше да го забележи.