Или нейни роднини, очакващи смъртта й, за да наследят къщата, ще се разтревожат, че не вдига телефона. Дори да живееха на другия край на страната, нищо не пречи да се обадят в полицията и да помолят да направят проверка. Щом ченгетата се появят, тутакси ще забележат изрязаната мрежа. Нямаше как да го направи да изглежда така, сякаш си е отишла по своя воля.
След като я уби, уви тялото й с големи найлонови градински чували и го завърза с канап. Отнесе вързопа в кухнята, взе ключовете на колата и остави трупа в багажника. Претърси къщата и намери изненадващо добри бижута и осемстотин долара, скрити в хладилника. Засмя се на идеята й да завие диамантите и парите в алуминиево фолио.
После, като се увери, че никой не се разхожда отвън и не се задава кола, прекоси улицата и се върна в своята къща. Преди да си легне, опакова дрехите, радиото и телевизора и ги сложи в колата. Инстинктът продължаваше да му подсказва, че разполага с много малко време. До ден-два някой щеше да потърси старата и щяха да открият трупа, като оглеждат колата.
Където и да се местеше, винаги намираше работа и заделяше част от парите. Дори след покупката на вана разполагаше с близо осемнайсет хиляди долара достатъчно, за да преживее, докато отново се установи. Чрез Интернет и като използва фалшиво име за пореден път, той запази мотелско бунгало близо до планината Камелбак в Пенсилвания. Беше само на няколко часа път лесно щеше да се върне тук след две седмици, когато полицията няма да дежури по двайсет и четири часа.
Доволен от плановете си, Зак спа добре. В неделя сутринта с наслада наблюдава Емили в кухнята й и тържествуваше заради неведението й за това, което я очаква. Тя излезе в десет и петнайсет. Дали не тръгва пак за работа, запита се той, но прецени, че е облечена прекалено официално. Вероятно отиваше на църква. Това е добре, помисли си Зак. Няма представа, колко добре е да се помоли за себе си.
Съзнаваше необходимостта да се махне веднага.
Утре сутрин ще се обадя на шефа да го предупредя, че състоянието на майка ми се е влошило и се налага да отида във Флорида, реши той. Ще кажа колко ми е било приятно да работя там и как всички ще ми липсват. Не е зле да звънна и на агенцията, от която взех къщата под наем ще им обясня същото и ще ги предупредя, че оставям ключа под изтривалката. Няма да им направи впечатление. Платил съм до края на месеца и ще са доволни, че напускам по-рано. Ще имат време да я приготвят за следващия наемател.
Ще изчезна, но скоро ще се върна насам, за да се погрижа за Емили. Независимо дали някой ме е разпознал и се е обадил в „Издирване на беглеца“ веднага щом открият тялото на Кърк и разберат, че съм изчезнал, бързо ще сглобят картината. Шарлот и семейството й, Уилма и Лу…
Всички вестници днес пишеха за Емили Уолъс. Не знаех, че са й правили сърдечна трансплантация. Щях да й съчувствам, ако ми го беше доверила. Но тя не го направи. Наистина е жалко, че новото й сърце ще спре да бие така скоро.
Зак огледа внимателно всички стаи, за да се убеди, че е взел каквото му трябва. Излезе от къщата и затвори вратата след себе си.
Влизайки в колата, хвърли поглед към новозасадените цветя. За седмица бяха пораснали и разцъфнали. Разсмя се. Ако разполагах с още малко време, помисли си той, щях да изкореня тези и да засадя отново жълти хризантеми!
Щеше да е като шега за детективите аматьори тук.
56.
В понеделник сутринта Люк Бърн, общественият защитник на Джими Истън, отиде в окръжния затвор на Бергън, за да разговаря с клиента си. След като в петък бе произнесено решението за Олдрич, съдия Стивънс постанови присъдата на Истън да бъде прочетена в един и половина в понеделник.
— Джими, искам да преговорим какво ще кажеш днес в съда — обясни Бърн.
Истън го изгледа навъсено.
— Ако не се споразумееш добре в моя полза, ще се оплача на съдията от теб — тросна се той.
Бърн го погледна учудено.
— Да се споразумея?! Шегуваш ли се? Хванали са те, докато бягаш от къщата с откраднатите бижута. Как да те оправдая?
— Не говоря за оправдаване. Говоря за дългата присъда, която искат да ми лепнат. Четири години са прекалено много. Искам да говориш с прокурорката и да й кажеш, че съм съгласен на пет години условна присъда заради времето, което прекарах тук.
— О, убеден съм, че Уолъс ще приеме на драго сърце — саркастично отбеляза Бърн. — Джими, прие да те осъдят на четири години. Иначе щеше да получиш десет, защото си рецидивист. Нямаме мегдан да се пазарим. Четири години е окончателната присъда.