— А ще бъда ли под един и същи покрив с онази отрепка? — попита Грег.
Ричард обясни, че съдия Стивънс е разпоредил „да нямат никакъв контакт“ следователно той няма да се сблъска с Истън в предварителния арест при никакви обстоятелства.
— Не че ще остане дълго там — увери го Ричард. — Съдията ще произнесе присъдата му в понеделник. След няколко седмици ще е в щатски затвор.
Това е добре, помисли си Грег. След всичко, което ми причини, нищо чудно да го убия.
Чу ключът на вратата да се превърта.
— Закуската ти, Олдрич — обяви пазачът.
В два и половина следобед Ричард Мур, придружен от съдебен полицай, се появи на вратата на килията. Грег се изненада, защото не очакваше да го види този ден. Незабавно схвана, че нещо се е случило.
Ричард веднага пристъпи към въпроса:
— Грег, идвам направо от заседанието, на което обявиха присъдата на Истън. След задължителното изказване на защитника му, няколко думи от Емили Уолъс и неговото абсолютно фалшиво изявление, че ще се поправи, реших, че всичко е чисто рутинно. Определено не се оказа така.
Грег го слушаше, стараейки се да не събужда у себе си и сянка от надежда. Ричард продължи:
— Емили Уолъс несъмнено остана силно потресена. Истън заплашваше колко още имал да каже. Знам какво се въртеше в ума й. Тя си дава сметка, че Истън е невъзможно жалък. Присъстващите репортери доловиха същото. Всичко това ще се появи във вестниците утре. Ако Уолъс не е възнамерявала да се захване с по-нататъшно разследване, то отразяването в пресата ще я принуди.
После, като видя страданието в очите на Грег, реши да му каже за наградата, обявена в уебсайта от Майкъл Гордън. Както и за телефонното обаждане, подтикнало го към тази стъпка.
Щом Ричард Мур излезе от килията, Грег Олдрич вече вярваше, че не след дълго и той ще излезе оттам.
60.
На Тед Уесли никак не му беше приятно да стане свидетел на изблика на Джими Истън. Когато научи, че Емили е знаела за това, направо изригна:
— Какво става тук? Не му ли даде ясно да разбере, че ще лежи в затвора? И защо не ме уведоми, преди да влезе в съдебната зала?
— Тед — подхвана Емили тихо, — съвършено ясно му дадох да разбере, че за условна присъда и дума не може да става. Самата аз научих за искането му преди малко и не намирам нищо необичайно, обвиняем да пожелае по-изгодно споразумение в последната минута. — Тонът й стана по-решителен: — Ще ти кажа и друго. Възнамерявам отново да прегледам делото така, както ми беше връчено. Ще повторя всичко стъпка по стъпка. Когато започнахме, съзнавах, че Истън не струва, но той се оказа много по-лош. Той е от най-противните типове. Потвърдят ли се показанията му от свидетелската скамейка, значи само ни опъва нервите, защото не иска да лежи в затвора. От друга страна, ако е лъгал, тогава невинен човек гние в килията и убиецът на Натали Рейнс е на свобода.
— Емили, убиецът на Натали Рейнс е в килия на две преки оттук и се казва Грег Олдрич. Понеже не си дала на Истън ясно да разбере, че ще го приберат на топло, сега той ще се разприказва пред медиите какво друго знае.
Тед Уесли вдигна телефона — знак, че срещата им е приключила.
Емили се върна в кабинета си. Папката, която изучава почти цяла сутрин, съдържаше първоначалния доклад на полицията в Олд Тапън, където Джими Истън бе арестуван за обира. Беше кратък. Обирът бил извършен в девет и половина вечерта на двайсети февруари миналата година. На разпита в полицейския участък Истън заявил, че разполага с информация за убийството на Рейнс.
И именно тогава Джак Розен и Били Трайън хукнали натам да го разпитат. Наистина, прокуратурата имаше полза Истън да се разприказва. Срам и позор беше, че след две години случаят още не бе разрешен. Ако Истън въобще четеше вестници, щеше да знае, че Олдрич е единственият заподозрян. Бяха се срещнали случайно в бар. Дали не е сглобил остатъка от историята, и то с помощта на Били Трайън?
Джак никога не би помогнал на Истън да изфабрикува показания, но Трайън… Джак каза, че е присъствал още на първия разпит в полицейския участък, но призна, че е пристигнал след Били.
Не ми пука дали Тед Уесли ще ме уволни, докато все още разполага с тази възможност, помисли си Емили. Ще преразгледам случая. После произнесе на глас онова, което толкова време се опитваше да отрече:
— Грег Олдрич е невинен. Направих всичко по силите си да го обвинят, а съзнавах, че е невинен.
Думите на Алис Милс отново прозвучаха в ушите й: „Съзнаваш, че това е пародия, и в сърцето си се срамуваш, че си участвала в нея“.