— Да не говорим за медицинските осигуровки — допълни Нони. — Ами те са цяло състояние. Знаеш как е: богатите стават по-богати, а нас само ни прецакват. Нали помниш колко дълго спестявах за това пътуването с момичетата. — Нони се закашля в продължение на няколко секунди. — Извинявай, алергията ми се обади. На кораба миришеше малко на плесен и това я провокира. Както и да е. Бел, не искам Сал да си има неприятности с данъчните, но ако Джими Истън е работил за него и е направил доставка в онзи апартамент, това обяснява откъде знае толкова подробности.
— Точно това ме измъчва — призна Бел, готова да се разплаче.
— Скъпа, не оставяш човек да лежи в затвора, ако можеш с една дума да промениш положението. Пък и ако благодарение на теб Грег излезе, обзалагам се, че ще напише чек за укритите данъци на Сал още на следващия ден. Кажи това на Сал. Кажи му, че трябва да постъпи, както е редно, а ако не иска — ти го направи.
— Напълно си права, мамо — съгласи се Бел. — Радвам се, че споделих тревогите си с теб.
— Да не забравиш да кажеш на Сал, че може да ми се довери. Умът ми е на място и мога да му помагам.
Бел съзнаваше, че точно това никога няма да се случи.
В понеделник Сал излезе рано сутринта. Бел взе количката за пране и незабавно слезе в мазето, където разполагаха с малко помещение. Именно там той държеше кашоните с документацията на транспортната му фирма от двайсет години насам. Макар да ненавиждаше да се занимава с бумащина, все пак беше отбелязал кой кашон от коя година е.
Натали Рейнс е мъртва от две години и половина, пресметна Бел. Ще започна оттам и ще се връщам назад. Натовари кашоните за двете години преди убийството в количката и с асансьора ги качи горе.
Във всекидневната започна да преглежда първия. След четирийсет и пет минути намери каквото търсеше. Сред книжата откри разписка за доставка на лампа с мраморен постамент в апартамента на „Г. Олдрич“ на адреса, споменат няколко пъти по телевизията. Разписката беше от трети март, тринайсет дни преди смъртта на Натали.
Стиснала малката хартийка в ръка, Бел се отпусна във фотьойла. Отлично помнеше всички важни дати, свързани с делото. Истън твърдеше, че на трети март се е срещнал с Грег в апартамента и е получил аванса за убийството на Натали.
Потрепери, като видя четливия подпис на лицето, приело доставката: Хариет Крупински — икономката на семейство Олдрич, пенсионирала се няколко месеца по-късно и починала около година след убийството на Натали.
Бел беше убедена с цялата си душа, че Джими Истън е занесъл лампата. Как е възможно Сал да го знае и да диша спокойно, запита се тя тъжно. Особено като се има предвид какво преживяват горкият човек и невръстната му дъщеря.
Продължи да търси и скоро откри неопровержимо доказателство, че Истън е работил за Сал. Намери го в опърпан телефонен тефтер с няколко десетки имена. Сред тях тя разпозна имената на хора, работили от време на време за Сал. Под буквата „И“ не откри нищо, но на „Д“ най-отгоре на страницата прочете „Джими Истън“ и телефонен номер.
Силно разочарована от Сал и доста разтревожена за него, Бел прибра документацията обратно в кашона, но задържа разписката и телефонния тефтер. Сложи кашоните в количката за пране и ги върна в мазето. Прецени, че ще е по-добре Сал да се обади с информацията, затова отново се отпусна във фотьойла и звънна на майка си.
— Мамо — подхвана тя с разтреперан глас, — Сал ме е излъгал. Прегледах документацията му. Джими Истън е работил за него. Има разписка за доставка в апартамента на Олдрич тринайсет дни преди Натали да умре.
— Боже, Бел, затова Сал изглежда така съсипан. Какво ще предприемеш?
— Веднага щом се прибере, ще му кажа, че знам, и ще се обадим на Майкъл Гордън. И още нещо, мамо. Сал положително ще изпита облекчение. Той е добър човек, но явно е много изплашен. А и аз също, мамо. Дали има опасност да тикнат Сал в затвора?
62.
В понеделник, след четири следобед, Том Шварц, изпълнителният продуцент на „Издирване на беглеца“, звънна в прокуратурата на окръг Бергън. Свърза се със секретарката на прокурора и съобщи, че е наложително да говори с него за сериен убиец, който вероятно живее в околия Бергън.
След десет секунди Тед Уесли беше на телефона.
— Господин Шварц, какви са тези приказки за сериен убиец?