— Тед Уесли ми звънна и каза, че проверявате този тип. Разказа ми някои подробности. Току-що говорехте за хризантеми в гаража. Зак ги засади преди около седмица, в събота, но ги изкорени двайсет и четири часа по-късно и засади нови цветя. Стори ми се доста странно, но пък, от друга страна, той самият беше странен.
— Емили — подхвана Джак предпазливо, — вече сме доста сигурни, че Зак Ланинг е серийният убиец Чарли Мюр. Трябва обаче да ти кажем още нещо и ти доста ще се разстроиш.
Емили замръзна.
— Не може да е по-лошо, от това, което вече чух — промълви тя. — През юни предложи да разхожда Бес вместо мен следобед. През деня я държах на остъклената веранда отзад и му дадох ключ само за тази част от къщата, но не и за вратата към кухнята. Една вечер се прибрах късно и го заварих в другата част на верандата. Това ме изплаши и незабавно се отказах от услугите му. Измислих извинение, но той определено не ми повярва и се разстрои. — Очите й се разшириха, а лицето й пребледня. — Сега съм убедена, че е бил в къщата ми миналата седмица. Една вечер забелязах, че от най-долното чекмедже на скрина в спалнята ми стърчи част от нощница. Уверена съм, че не съм я оставила така. — Спря и се замисли. После продължи: — Боже, знам какво ме тормозеше вчера, докато отделях нощниците, за да ги раздам! Една липсваше! Джак, кажи ми какво се канеше да ми съобщиш.
Той посочи към прозореца.
— Емили, поставил е подслушвателно устройство в дома ти. Преди малко те чухме как говориш на кучето.
Като разбра колко арогантно Зак е нахлул в интимния й живот, й прилоша. Стомахът й се сви, а коленете й се разтрепериха.
В този миг нахълта полицай от Глен Рок.
— Имало е обир от другата страна на улицата. Мрежата на един от задните прозорци е срязана, а старата дама, която живее там, не отваря. Ще влезем.
Трайън, Розен и Емили хукнаха бързо след полицая. Разбиха вратата и след минути стана ясно, че Маделин Кърк не е в къщата.
— Проверете в гаража — нареди Трайън. — Видях ключ за там в панерчето в кухнята.
Следвайки полицаите по петите, Емили забеляза, че завивката за крака на Маделин Кърк е хвърлена на пода. Ахна, когато видя бележника до стола. На най-горния лист пишеше „Издирване на беглеца“. До него лежеше химикалка. Вече убедена, че нещо лошо е сполетяло съседката й, тя последва полицаите в гаража. Претърсваха колата на старицата.
— Отворете багажника — нареди Били Трайън.
Капакът се вдигна и ги заля воня на гниеща плът.
Трайън внимателно развърза канапа, който опасваше найлоновите чували. Внимателно повдигна един, за да надникне. Върху лицето на мъртвата възрастна жена беше изписан ужас.
— Боже Господи! — простена Емили. — Горката старица. Този Зак е истинско чудовище.
— Емили — погледна я Джак предпазливо, — имаш късмет, че ти не свърши така.
63.
В понеделник следобед, след като изслуша произнасянето на присъдата на Джими Истън, Майк Гордън отиде веднага в кабинета си. Бяха заснели как Истън заплашва прокуратурата и намеква, че знае още много неща. Предаването довечера ще бъде страхотно, мислеше си Майк. Дали Истън блъфираше и стреляше на посоки, защото не получи условна присъда? Или наистина е на път да съобщи сензация? Гостите в предаването щяха да имат над какво да разсъждават.
Секретарката му Лиз го последва в кабинета и докладва, че откакто е обявена награда от двайсет и пет хиляди долара, в уебстраницата са регистрирани петдесет и едно включвания.
— Двайсет и едно бяха от психари, Майк — уточни тя, застанала пред бюрото. — Две — от хора, които сякаш гледаха в кристално кълбо. Говореха за тъмен мъж в тъмни дрехи. Видели го да проследява Натали Рейнс сутринта, когато се върнала вкъщи в понеделник. — Лиз се усмихна неволно. — Нататък направо няма да повярваш. Виждали го как я причаква с пистолет в ръка. Там видението изчезвало. Явно, като получат наградата, ще придобият способността да видят лицето му и да го опишат подробно.
Майк сви рамене.
— Очаквах да получим всевъзможни налудничави обаждания.
Лиз продължи:
— Десетина души твърдят, че Джими Истън ги е измамил или ограбил. Никой от тях не искаше да повярва, че съдебни заседатели са обявили Грег Олдрич за виновен въз основа на неговите показания. Някои съжаляват, че не са присъствали при произнасянето на присъдата, за да кажат на съдията, че Истън е патологичен лъжец.
— Радвам се да го чуя, но не ни помага особено. Какво стана с жената, която звънна в петък да пита има ли награда? Обаждала ли се е?