— Запазих най-хубавото за накрая — усмихна се Лиз. — Тази сутрин се обади отново. Твърди, че разполага с неопровержими доказателства къде е работил Джими и защо е бил в апартамента на Олдрич. Питаше дали може да прехвърлим наградата в защитен влог, за да не я отмъкне някой друг.
— Остави ли име и номер, на който да се свържем с нея?
— Не, не пожела. Иска да разговаря лично с теб. Не се доверява на друг, да не би да й открадне информацията. Освен това се интересуваше дали Грег Олдрич ще излезе от затвора въз основа на нейната информация и ще я поканиш ли за гост в предаването си заедно с него. Казах й, че ще си тук около това време и да звънне отново.
— Ако някой ни даде неоспорими доказателства, разбира се, че ще е гост на предаването. Моля се само да не е поредната откачалка.
Разтревожен, Майк се сети как по време на обяда предния ден разказа на Алис и Кати за първото обаждане. Те много се развълнуваха.
— Е, толкова дотук — обяви Лиз ведро. — Ще видим какво ще излезе.
— Задръж всички разговори известно време, в случай че жената отново звънне. Веднага ме свържи, ако се обади.
Лиз едва стигна до бюрото си и телефонът иззвъня. През отворената врата Майк я чу да обяснява:
— Да, току-що влезе и ще говори с вас. Изчакайте секунда, моля.
Майк се пресегна към слушалката в очакване обаждането да бъде прехвърлено.
— Майк Гордън — представи се той. — Разбрах, че разполагате с информация относно случая „Олдрич“.
— Казвам се Рини Слинг, господин Гордън. Чест е да разговарям с вас. Много харесвам предаването ви. Никога не съм мислила, че ще съм участник в един от случаите, но…
— В какъв смисъл сте участник, госпожо Слинг? — прекъсна я Майк.
— Разполагам с важна информация къде е работил Джими Истън по времето, когато Натали Рейнс е убита. Но искам уверение, че никой няма да измъкне наградата под носа ми.
— Госпожо Слинг, лично ви гарантирам и съм готов дори да се подпиша под това, че ако сте първият човек, дал ни тази важна информация, и тя доведе до нов процес или отмяна на обвиненията, вие ще получите наградата. Предварително трябва да ви уведомя, че ако информацията ви се дублира с друга, която ще доведе до същия резултат, ще се наложи да си поделите наградата.
— А ако моята информация е много по-важна? Тогава какво ще стане? О, момент, моля. Съпругът ми иска да ми каже нещо.
Майк чу приглушени гласове, но не различи думите.
— Съпругът ми, Руди, каза да ви се доверим, че ще постъпите честно.
— Въпросът ви е справедлив — призна Майк. — Ще разпределим наградата пропорционално на стойността на получената информация.
— Звучи добре — съгласи се тя. — С Руди ще дойдем, когато ви е удобно.
— Какво ще кажете за девет часа утре сутринта?
— При вас сме.
— И, моля, донесете всякакви писмени материали или документи, които ще подкрепят думите ви.
— Непременно — увери го Рини ентусиазирано.
Вече не се опасяваше, че ще я измамят с наградата.
— До скоро тогава — сбогува се Майк. — Отново ще ви свържа със секретарката си, за да ви даде адреса и да ви обясни как да стигнете.
64.
Джими Истън току-що се бе върнал в затвора на окръг Бергън, след като получи присъдата си.
Капитан Пол Крафт, дежурният офицер, го чакаше.
— Джими, имам новини за теб. Ще ни напускаш. Транспортираме те в затвора в Нюарк след минути.
— Защо? — учуди се Джими.
От предишния си богат опит знаеше, че след обявяване на присъдата, административното прехвърляне в друг затвор отнема поне няколко дни.
— Джими, наясно си, че тук имаш проблеми с хората заради сътрудничеството ти с прокуратурата.
— Същото се опита да каже и адвокатът ми в съдебната зала — сряза го Джими. — Нямам и миг покой. През цялото време ме тормозят, защото съм помогнал на прокуратурата. Сякаш останалите не биха направили същото, за да намалят престоя си зад решетките!
— Има и още, Джими — продължи Крафт. — През последния половин час получихме две анонимни обаждания. Смятаме, че са от един и същи човек. Предупреди оттук нататък да си държиш устата затворена, или… — Като видя разтревоженото му изражение, продължи: — Джими, всеки може да е. Най-вероятно е някой луд. Думите ти, докато обявяваха присъдата ти, вече са в Интернет, съобщиха ги и по радиото. Заради проблемите, които имаш тук, а и след тези обаждания решихме веднага да те прехвърлим. В интерес на твоята безопасност е. — Крафт виждаше, че Истън е изплашен не на шега. — Джими, кажи ми честно. Ще си направиш голяма услуга. Знаеш кой се е обадил, нали?