— Не, нямам представа — заекна Джими. — Някой луд, предполагам.
Крафт не му повярва, но реши да не го притиска. Вместо това каза:
— Ще проверим от кой номер е постъпило обаждането и ще се постараем да идентифицираме лицето — увери го той. — Не се безпокой.
— Да не се безпокоя?! Лесно ти е да го кажеш. Гарантирам ти, че обажданията са били от предплатен мобилен телефон. Всичко знам за тях. Самият аз съм ги използвал десетки пъти. Провеждаш важен разговор, после хвърляш апарата. Опитай и ти някой път.
— Добре, Джими. Хайде сега да си събереш нещата. Вече съобщихме в затвора, че ще те прехвърляме. Ще се погрижат за теб.
Час по-късно, окован с белезници и свит в дъното на затворническата камионетка, Джими гледаше навъсено през решетестия прозорец. Намираха се на отклонението в Нюарк, близо до летището. Видя самолет да излита към небето. Какво ли не бих дал да съм в него, накъдето и да се е отправил, помисли си той.
Сети се за една песен на Джон Денвър: „Заминавам с реактивен самолет“…
Де да можех.
Никога не бих се върнал тук.
Ще започна отначало някъде другаде.
Докато чакаше да се уредят формалностите в областния затвор, Джими започна да крои следващия си план.
Адвокатът на Олдрич се държа доста гадно с мен по време на процеса, но се обзалагам, че ще се зарадва да ме чуе утре, помисли си той.
Когато му кажа това-онова, няма да има нищо против, че съм провел разговора за негова сметка.
65.
Рано в понеделник сутринта Зак Ланинг напусна къщата в Глен Рок и подкара направо към летище „Нюарк“. Намери място на паркинга за дълъг престой само на няколко метра от вана, който купи от Хенри Линк. Докато прехвърляше багажа си от едната кола в другата, се молеше да се слива с другите пътници на летището, които разнасяха куфари и сакове из терминалите.
Поизплаши се, когато прехвърляше телевизора, защото точно тогава край него мина човек от охраната. За късмет той не му обърна никакво внимание. Зак премести всичко и заключи колата. Чувстваше нервите си опънати до скъсване. Охранителят можеше да се запита защо му е на пътник телевизор и да реши, че е разбил паркирана кола.
Ами ако се върне да провери, тревожеше се Зак.
Отдалечи се обаче от паркинга без никакви проблеми. Върна се на аутобана и подкара към Камелбак. В 7:45 отби в място за отдих и звънна на шефа си и на брокера, за да им съобщи, че няма да се връща.
Трафикът по аутобана беше натоварен и той пристигна в мотела едва към единайсет. Отиде на рецепцията да се регистрира.
Докато изчакваше служителят да приключи разговора си, се огледа и усети, че се успокоява. Точно такова място търсеше. Малко поизоставено, далеч от главните пътища нямаше начин да е препълнено. Ски сезонът още не беше започнал. Всеки, отседнал тук, сега търсеше тишина и спокойствие, за да се впусне в есенни разходки.
Служителят, муден мъж към седемдесетте, държеше ключа от неговото бунгало.
— Запазих ви едно от най-хубавите — увери го той дружелюбно. — Сезонът не е започнал и не сме много натоварени. Само след шест седмици тук ще гъмжи от народ. Идват много скиори, особено през почивните дни.
— Чудесно — промърмори Зак.
Взе ключа и понечи да се оттегли. Не искаше човекът да го запомни.
Мъжът насреща му присви очи.
— Идвали сте и друг път, нали? Изглеждате ми познат. — Изхили се. — Пък и донякъде приличате на онзи, дето убил жените си. Разказваха за него в „Издирване на беглеца“ миналата седмица. Шегувах се със зет си. Той прилича на убиеца повече от вас.
Сега мъжът се изсмя напористо и Зак се насили да се засмее заедно с него.
— Имам само една съпруга и още е жива и здрава. Ако забавя издръжката дори с един ден, адвокатът й ми звъни.
— И вие ли? — смая се служителят. — И аз плащам издръжка. Много гадна работа. Онзи тип от „Издирване на беглеца“ убил последната си жена, защото й приписали къщата при развода. Стигнал е до крайност, но все пак му съчувствам.
— И аз — промърмори Зак, крайно нетърпелив да си тръгне. — Благодаря.
— За сведение — провикна се мъжът след него, — започват да сервират обяда в бара в дванайсет. Храната е доста сносна.
Бунгалото на Зак се оказа едно от най-близките до рецепцията. Състоеше се от голяма стая с двойно легло, шкаф, диван, фотьойл и нощно шкафче. Плосък телевизор висеше окачен над камина, която гореше с истински дърва. Имаше малък бокс с машина за кафе на една от полиците.