— Не казвам, че го е сторила лично. Но погледни на нещата така: когато всичко това се разчуе, няма ли да обвинят Истън в лъжесвидетелстване?
— Определено.
— Ричард, повярвай ми. Ако някой от прокуратурата или полицай го е въоръжил с информация, за да подкрепи показанията му, Истън непременно ще го издаде. После ще се закълне, че са го заплашили с максимална присъда за обира, ако не приеме да излъже на свидетелската скамейка.
— Нямам търпение да се стигне дотам — увери го Мур.
— Ще ти звънна, след като говоря със семейство Гарсия. Господи, моля се да държат истински доказателства по случая.
В седем без десет Бел и Сал пристигнаха в офиса на Майкъл. През следващия половин час, в присъствието на младши продуцент като свидетел, той изслуша разказа им.
— Беше изключително тежка лампа с мраморен постамент — обясняваше Сал нервно. — Доставихме я от малък антикварен магазин на Осемдесет и шеста улица. Джими Истън работеше при мен във въпросния ден. Заедно отнесохме лампата горе. Икономката ни каза да я поставим във всекидневната. Телефонът звънна. Тя ни помоли да изчакаме минута и отиде в кухнята, за да отговори. Оставих Джими в стаята да изчака разписката. Бързах да сляза, за да не ме глобят за неправилно паркиране. Не знам колко дълго е бил там сам. Миналата седмица ми се обади приятелят ми Руди Слинг.
Руди Слинг, помисли си Майкъл. Съпругата му Рини ни звънна — можела да ни даде информация къде е работил Джими.
— Руди ми напомни, че когато го местех в Йонкърс, Истън е работил за мен. Съпругата на Руди — Рини — го заловила да претърсва чекмеджетата на шкафа. Затова предполагам, че докато е бил сам в стаята, е отворил скърцащото чекмедже: търсил е да открадне нещо. През това време аз съм бил при камиона долу, а икономката — на телефона в кухнята.
Сал преглътна притеснено и посегна към водата, която Лиз му беше донесла.
Рини Слинг и съпругът й ще дойдат утре сутрин, помисли си Майк. Ще потвърдят тази история. Всичко си идва на мястото. Докато осмисляше тази така добре дошла информация, му мина нелепата мисъл, че с Грег ще могат отново да играят хандбал в „Атлетичен клуб“.
Сал изпи цялата чаша и въздъхна.
— Е, това е всичко, Майк. Сега знаеш колкото и аз за доставката. Донесох разписки и за други доставки от антикваря, за да видиш, че тази не е фалшива.
Майк разгледа разписката с подписа на икономката и телефонното тефтерче, където беше вписано името на Джими Истън. После разгледа десетината други разписки, донесени от Сал.
Всичко е тук, помисли си той. Всичко. Като едва потискаше вълнението си, им съобщи, че иска да участват в „Съдилища“ същата вечер.
— Ще бъде чудесно — прие Бел. — Сал, добре стана, че те накарах да сложиш костюм и вратовръзка, а мама ме посъветва какво да облека.
Сал енергично поклати глава.
— Не. В никакъв случай. Бел, нави ме да дойда тук и го направих, но няма да участвам в предаването, за да ме видят всички и да ме намразят. Забрави. Няма да го направя.
— Напротив, Сал — отвърна Бел решително. — Не си по-различен от мнозина други, които биха се страхували да не си навлекат беля, като кажат истината. Всъщност ще им послужиш за пример. Допусна огромна грешка, но сега я поправяш. Аз също направих голяма грешка. От седмица съм сигурна, че Джими Истън е работил при теб, и трябваше по-рано да прегледам кашоните. Сега Грег Олдрич щеше да е оправдан, ако бяхме постъпили, както е редно. Повечето хора ще проявят разбиране. Аз ще участвам в предаването, независимо дали ти ще се съгласиш, или не.
— Господин Гарсия, надявам се да премислите — намеси се Майк. — Били сте във всекидневната на Олдрич с Истън в деня, за който той твърдеше, че се е срещнал с Грег Олдрич там, за да планират убийството на съпругата му. Важно е хората да го чуят лично от вас.
Сал се вгледа в разтревоженото, но решително изражение на Бел и забеляза, че едва сдържа сълзите си. Беше изплашена до смърт. Седяха един до друг на дивана в кабинета на Майк. Прегърна я през раменете.
— Ако ти ще издържиш на всички нападки, които ще се изсипят, и аз ще издържа — промълви той нежно. — Няма да те оставя да го преживееш сама.
— Чудесно — скочи Майк и стисна ръката му. — Сигурен съм, че не сте вечеряли. Ще помоля секретарката си да ви отведе в конферентната зала и да поръча да ви донесат храна.
Щом излязоха от кабинета му, той звънна на Ричард Мур.
— Ела тук възможно най-бързо — подкани го той ентусиазирано. — Ричард, тези хора говорят истината. Разписката за доставката е подписана от икономката на Грег. Онази, която почина. Не ме е срам да призная, че съм на път да се разплача.