— И аз, Майк. И аз. — Гласът на Ричард Мур трепереше. — Знаеш ли? Току-що отново повярвах, че чудеса стават. Тръгвам след няколко минути. Не би трябвало да ми отнеме повече от час, за да стигна до града. Ще съм при теб далеч преди девет. Но първо ще пратя Кол в затвора да разкаже на Грег какво става и ще звънна на Алис и Кати.
— Ще ми се да съм при тях, когато чуят — сподели Майк, сещайки се за ужасния момент в съдебната зала, когато думата „виновен“ беше повторена дванайсет пъти.
— И смятам, че е важно да се обадя на още един човек — продължи Ричард. — На Емили Уолъс. Знаеш ли, Майк? Не очаквам да се изненада.
70.
Зак изключи телевизора, след като репортажът за него свърши. Видя фоторобота, който поразително приличаше на него, и се ужаси. Осъзна колко е опасно да остава тук и минута повече. Беше забелязал, че мъжът на рецепцията разполага с малък телевизор и очевидно не е претрупан с работа. Ако е бил на рецепцията в шест часа, няма начин да не е гледал новините. Или вече си е у дома, пак пред телевизора. Където и да е, ако види отново фотопортрета, дори неговият флегматичен мозък ще заработи.
Ванът стоеше паркиран близо до рецепцията. За щастие мъжът не го попита за номера на колата, когато го регистрираше. Ако полицията стигне дотук и заразпитва, някой можеше да им каже цвета на вана и годината на производство, но надали и регистрационния номер.
Трескаво обмисляйки възможностите си, Зак реши да спусне щорите, да остави някоя лампа да свети и да изчезне. Поне до утре това щеше да създаде впечатлението, че още е тук.
Беше бесен, че мъжът го видя. В противен случай щеше да остане в бунгалото поне няколко седмици. Най-добре бе да се прехвърли в Северна Каролина, да намери къде да отседне и след няколко месеца, когато дирята не е толкова гореща, да се върне в Глен Рок, за да се погрижи за Емили.
Но нещо отново му подсказа, че късметът му се изчерпва. Където и да отидеше, рискуваше полицейска кола със запалени светлини и пусната сирена да се появи зад него и да го принуди да отбие от пътя.
Припомни си как при развода с Шарлот тя убеди съдията да й припише неговата къща. Сети се за Еми и Уилма и колко добре се държа с тях, но и двете го изоставиха.
Емили вече трябваше да е наясно, че я е шпионирал и е претърсвал къщата й. Надяваше се да се досети защо е оставил подслушвателната уредба в кухнята на къщата си: неговото послание до нея, че ще се върне.
Представяше си какво става там сега. Емили е поискала дежурен полицай, в случай че той отново се появи. Но кой е казал, че няма да се видят на друго място?
Не бе извадил нищо от вана. Реши да кара на север през Ню Джърси, за да стигне до Ню Йорк и да намери мотел по затънтените места на път за Олбани. Хрумна му нещо, което го зарадва.
Миналата седмица бе взел елегантната нощница на Емили. Очевидно не беше носена. Няма да е зле да я облече поне веднъж, помисли си той.
Щеше да й я сложи, когато я убие.
71.
Емили спусна щорите в кухнята и сложи вода, за да свари спагети. Енергийна храна, каза си тя. Точно това ми трябва. Бог да благослови Гладис, че не ме оставя да умря от глад. Жената, която й чистеше, понякога носеше домашно приготвен сос за спагети или пилешка супа и ги слагаше във фризера. Сега сосът се размразяваше в микровълновата печка.
Междувременно Емили направи салата и сложи купата върху поднос, за да я отнесе във всекидневната. Точно тази вечер няма да започна да преглеждам отново делото „Олдрич“, реши тя. Нервите й бяха прекалено изопнати.
Сети се, че предния ден мина покрай къщата на Маделин Кърк и си помисли, че не иска да остане сама като нея. В това време старицата вече е била в найлонов чувал, напъхан в багажника на колата й.
Приятният есенен ден завършваше със студена вечер. По пижама и роба, Емили усили отоплението, но и не успяваше да се стопли. Как се изразяваше Нана, запита се тя. А, сетих се: „Костите ми са измръзнали“. След толкова много години разбирам какво е искала да каже.
Бес спеше върху възглавница на пода в кухнята. Докато вадеше изпечения италиански хляб от фурната и си наливаше чаша вино, Емили постоянно поглеждаше към кучето, за да се увери, че е още там. Ако този тип Зак реши да се върне, Бес ще ме предупреди, помисли си тя. Ще се скъса да лае. А и отвън стои полицай. Личен телохранител, помисли си тя само това ми липсваше.