Выбрать главу

После се запита дали пък Бес няма да се зарадва да види Зак. Ами ако реши, че е дошъл да я разходи?

Той се грижеше за нея и докато бях на гости при татко, а после при Джак. Услужливият ми съсед. Емили потрепери, като се сети как се върна вкъщи и завари Зак седнал на тъмната веранда с Бес в скута. Имала съм късмет, че не ме е убил тогава, помисли си тя.

Апетитният аромат на соса изпълни кухнята, а спагетите бяха готови. Емили ги изсипа в гевгир, прехвърли част от тях в купичка, извади соса от микровълновата и щедро ги заля.

Отнесе подноса във всекидневната, постави го на масичката пред любимия си фотьойл и седна. Бес се събуди, притича във всекидневната и легна до нея. Ще намеря нещо за гледане, докато започне „Съдилища“, реши Емили. Гостите сигурно ще коментират избухването на Джими Истън в съдебната зала. После новините без съмнение ще изобилстват с материали за Зак Ланинг.

Джими Истън и Зак Ланинг. Чудесна комбинация, която ще ми достави огромно зрителско удоволствие, засмя се вътрешно тя, докато навиваше спагети на вилицата. Днес Майкъл Гордън беше в съдебната зала, сети се след малко. Сигурно ще покаже репортаж с изблика на Истън. Е, аз направих каквото трябваше. Колко ли от показанията на Истън са му внушени?

От мястото си виждаше саковете с папките по случая „Олдрич“. Реши, че рано сутринта ще започне работа по тях.

Телефонът звънна. Емили се изкуши да остави секретаря да приеме съобщение, но предположи, че може да е баща й. Чул е за Маделин Кърк и се тревожи за мен.

Оказа се Ричард Мур.

— Емили, чух за серийния убиец и за убийството на съседката ти. А Кол току-що ми каза, че този тип е следил и теб. Много съжалявам. Сигурно си страшно притеснена.

— И така може да се каже, Ричард. Да, притеснена съм, но пред къщата денонощно има полицай.

— Надявам се. Емили, гледай „Съдилища“ довечера.

— Точно това възнамерявам да направя. Обзалагам се, че ще се занимават с моя свидетел Джими Истън.

— Права си, но ще чуеш и неща, които не бяха споменати в съдебната зала. Майк е поканил в студиото гост, който разполага с доказателства, че в деня, когато Джими уж е бил в апартамента на Грег, за да получи парите, всъщност е правил доставка там.

За миг Емили загуби дар слово. После тихо промълви:

— В такъв случай искам този човек да е в кабинета ми още утре сутринта. Трябва да видя доказателствата и ако са законни, Грег Олдрич ще бъде пуснат под гаранция. После продължаваме нататък.

— Точно това очаквах да чуя, Емили.

След малко повече от час, докато вечерята й стоеше почти недокосната, Емили гледаше „Съдилища“, прегърнала Бес. Щом предаването свърши, отиде при саковете и извади първата папка.

Не легна цяла нощ.

72.

В седем сутринта във вторник обитателите на щатския затвор се наредиха да получат закуската. Джими Истън не спа добре. Някои от съкилийниците му вече го бяха обявили за „доносник“.

— Ще продадеш и майка си, Джими — извика един.

— Сигурно вече го е направил — подметна друг.

Веднага щом ми разрешат да използвам телефон, ще се обадя на Мур, реши Джими. Ще му разкажа всичко. Е, ще ме обвинят в лъжесвидетелстване, ще искат да се разправят с мен, но пък моите показания още са им нужни. Мур ще се застъпи за мен. Тогава онези от прокуратурата ще вдигнат ръце и гадовете тук ще ме оставят на мира.

Изяде закуската насила. Овесена каша, препечени филии, сок и кафе. Не завърза разговор с никого на масата. Или те не желаеха да говорят с него? Няма значение.

Върна се в килията. Почувства, че му става зле. Легна на нара, но парещото усещане в стомаха се засили. Затвори очи и сви колене към гърдите си, за да се пребори с въглените, изгарящи вътрешностите му.

— Надзирател — извика той немощно. — Надзирател…

Джими Истън разбра, че е отровен.

Последната му мисъл бе, че затворническата му присъда все пак е била съкратена.

73.

В девет сутринта във вторник в кабинета на прокурор Тед Уесли се състоя среща. Ричард и Кол Мур бяха довели Сал и Бел Гарсия да повторят разказа си. Ричард представи разписката и телефония тефтер на Уесли и Емили.

— Скоро ще разполагаме с клетвените декларации на семейство, което живее в Йонкърс — Руди и Рини Слинг — увери ги Ричард. — Когато Джими Истън е помагал за пренасянето им там преди три години, госпожа Слинг го заловила да ровичка из чекмеджетата на шкаф, с явното намерение да краде.