— И аз така разбрах — потвърди Емили.
— Ето тук е. Обстановката не е най-приветливата.
— И при нас не е, уверявам те.
Емили последва Мърфи в малко помещение, където имаше очукано бюро, два разклатени стола и кантонерка.
— Папката е на бюрото. Не бързай. Ще ти ксерокопираме всичко, което поискаш. Аз трябва да звънна тук-там.
— Добре. Обещавам да не се бавя.
Емили не знаеше какво точно търси. Е, дано го разпознае, когато го види.
Прегледа набързо купчината доклади, придружаващи досието. Вече бе чела копията им в Ню Джърси. Джами Ивънс, нападната рано сутринта и удушена, е била извлечена от пътеката за тичане и скрита зад гъсти храсти. Часовникът, медальонът и пръстенът й липсваха от портфейла й, намерен в тревата до нея, са били взети парите и кредитните карти, които никога след това не бяха използвани.
След убийството на съквартирантката й Натали Рейнс описала в полицията как изглежда мъжът от снимката, която зърнала само веднъж в портфейла на Джами. Джами й доверила, че мъжът, с когото се вижда тайно, е женен, но обещал да се разведе. Натали я предупредила, че го смята за измамник.
Полицията отвела Натали в прокуратурата, за да направят портрет по нейното описание, защото тя твърдяла, че тайнственото гадже е причинило смъртта на Джами.
Дотук — нищо, прецени Емили. Това ми е вече познато. После посегна към портрета, направен в полицията. И тук устата й пресъхна. Скицата в папката, донесена от Били Трайън в Ню Джърси, не беше същата като скицата в папката в Ню Йорк.
Този мъж беше привлекателен, около трийсетгодишен, със сини очи, правилен нос, решителни устни и гъста гарвановочерна коса.
Портретът много приличаше на Били Трайън като млад. Емили го зяпаше втрещена. Върху скицата беше написано: „Може да е известен с прякора Джес“.
Стийв Мърфи се върна.
— Намери ли улики, по които да работим?
Като посочи скицата, Емили се постара гласът й да остане безразличен:
— Неприятно ми е да отбележа, но нещо в папките явно е объркано. В досието в Ню Джърси имаме друг портрет. Сигурно оригиналът, направен от художника, е някъде тук.
— Да. Знаеш какъв е редът: прави се скица, а от нея се вадят копия. Ще направим сверка с оригинала. Няма никакъв проблем. Но объркването по-скоро е при вас. Работех тук, когато момичето беше убито. И определено тази скица съм виждал в досието. Искаш ли да ти преснимам още нещо?
— Цялата папка, ако обичаш.
Мърфи я изгледа изпитателно и попита делово:
— Да не би да виждаш нещо, което би ни помогнало да разрешим случая?
— Не знам — отвърна Емили.
Докато чакаше копията, тя се питаше какво ли още от случая „Ивънс“ не е донесъл Били. Възможно ли е той да е тайнственото гадже на убитата? Дали се е срещал някога с Натали Рейнс?
В такъв случай бе ясно защо така охотно е съставил версия за Джими Истън. За да осъдят Грег Олдрич за убийството на Натали.
Всичко започва да придобива смисъл, помисли си Емили.
Картината не е много красива, но частите се наместват.
76.
Най-добре е да се скрие в своята къща, нали?
Тази идея озари Зак във вторник сутринта. Знаеше процедурата: полицията нахлува отвсякъде, за да го търси. Представяше си ги с извадени пистолети, изплашени, обикалят от стая в стая, а после остават разочаровани, че не са заловили престъпника.
Ако не се притесняваше, че напористият зет на Хенри Линк може да отиде в полицията заради вана, спокойно щеше да остане известно време в този очукан мотел, на петдесет мили северно от Глен Рок. Наспа се прилично през нощта и сега се чувстваше в относителна безопасност. Собственикът, старец с голям диоптър на очилата, никога не би го свързал с образа от екрана на миниатюрния телевизор.
Но какво ще му помогне това, ако обявят вана за издирване? Всяко ченге в радиус от сто километра ще си отваря очите на четири за него.
Все още разполагаше с възможността да запраши направо за Северна Каролина и да се опита да се слее с мнозината, които се заселваха там. Но желанието да се върне за Емили не му даваше мира. Довечера ще спи тук, реши той, ще предплати за няколко дни и ще остави вана. Сутринта ще хване автобус за Ню Йорк, а когато се стъмни — друг, за Глен Рок.
Ще се промъкне през задните дворове в квартала и ако има късмет, ще влезе с резервния ключ в къщата, където живееше доскоро. Ако ли не, ще се спотаи в задния двор и ще изчака. Пред къщата на Емили със сигурност стоеше дежурен полицай. Известни са му тия хватки. А и тя, естествено, е подменила ключалките. Но винаги преди лягане отваря вратата за минута-две, за да излезе Бес.