Толкова много исках да й помогна, да я успокоя.
Даде си сметка каква ирония е да се обажда в апартамент на обвиняем, когото току-що е изправила пред съда и чието дело е още отворено. В това време механичен глас съобщи, че вкъщи няма никого.
— Алис, обажда се Емили. Искам да говоря с теб. Грег, твърдеше, че Натали му се е сторила много изплашена. Ти никога не си го споменавала, вероятно защото не смяташ така. Току-що се запитах защо след последното представление е отишла веднага в Кейп Код. Разполагам с показанията на хората, с които е работила, но смятам отново да се насоча в тази посока. Надявам се да открием важни неща.
Всъщност по заобиколен начин й съобщи възможността Били Трайън да е имал гадже актриса от „Трамвай Желание“ и случайно да се е сблъскал с Натали при последното представление. Ами ако го е разпознала, макар и след толкова много време?
Мобилният й телефон звънна. С изключително нервен тон секретарката на Тед Уесли й съобщи:
— Емили, прокурорът те иска в кабинета си веднага. И да донесеш всички папки, които си взела от службата.
Четирийсет и пет минути по-късно Емили, Били Трайън и Джак Розен седяха в кабинета на Тед Уесли. Пребледнял от бяс, той ги гледаше с открито презрение.
— Трябва да ви кажа, че никога не съм виждал по-мърлява, дезорганизирана, небрежна и безсмислена поредица от събития, от тази, която вие тримата сътворихте. Били, помагал ли си по някакъв начин на Джими Истън да измисли историята, която така убедително поднесе от свидетелската скамейка?
— Не, Тед, не съм — отвърна кротко Били. — Но чакай. За да съм точен, признавам, че когато Истън ми разказа как писал на Олдрич, че не може да изпълни уговорката им, но няма да върне петте хиляди, подметнах нещо в смисъл да гледа на тях като на невъзвръщаем аванс. Той се засмя, а после повтори фразата в съда.
— Не за това говоря! — скастри го Уесли. — Питам те дали е негова цялата история, която разказа. Той ли съобщи всички подробности?
— Напълно — увери го Били. — Тед, премисли фактите, нищо че Емили си затваря очите пред тях. Когато хванали Истън след обира, той съобщил на местните полицаи, че разполага с информация по случая „Олдрич“. Звъннаха тук и аз веднага отидох. Всичко, което разказа, се потвърди. Срещнал се е с Олдрич в бар, той му е звънял на мобилния, описа и апартамента. Знаеше дори за скърцащото чекмедже.
— Точно така, знаел е за скърцащото чекмедже — повтори Емили. — А сега господин Гарсия се появи и заяви, че е правил доставка с Истън в апартамента на Олдрич и в даден момент Истън е останал сам във всекидневната. Може да се е опитвал да открадне нещо, отворил е чекмеджето и е чул, че скърца. А какво ще кажеш за писмото, което току-що спомена? — продължи тя. — Твоя идея ли беше? Придаваше по-благонадежден вид на Джими, а и правеше показанията му по-правдоподобни.
Преди Били да успее да отговори, Уесли попита Джак Розен:
— И ти си отишъл, когато Истън е бил арестуван. Какво ще добавиш?
— Сър, почти през цялото време на първия разпит бях в полицейския участък в Олд Тапън — отвърна Джак. — Били не го е насочвал. — Погледна Емили и продължи: — Ще говоря направо. Вие с Били никога не сте се спогаждали, но наистина мисля, че си несправедлива към него сега.
— Това исках да чуя, Джак. Благодаря. Можеш да си вървиш — отсече Уесли.
Вратата се затвори след Джак, а Уесли погледна Емили.
— Очевидно Били не е помагал на Истън да съчини показанията си. Не се е нуждаел от помощ — казал е истината за случилото се между него и Олдрич. А сега той е мъртъв, защото ти не прецени правилно страха му да се върне в затвора, след като ни е сътрудничил. Да не говорим, че Олдрич е пуснат под гаранция, и нашият случай е разбит на пух и прах. Защо не пледира за условна присъда? Така всичко това щеше да се избегне.
— Защото е рецидивист и щеше да продължи да ограбва домовете на хората — отвърна Емили твърдо. Изправи рамене и продължи: — Има и още нещо, което определено не искаш да обмислиш. Съдебните заседатели чуха, че ще лежи четири години. Ако по-късно бях пледирала за условна присъда, Мур щеше да внесе възражение и да поиска процесът да се поднови. Щеше да настоява, че съм се договорила с Джими за условна присъда, без да съобщя това на съдебните заседатели, за да го имат предвид, докато преценяват показанията му. Щеше да изтъкне още, че Истън е бил готов да каже всичко, ако е знаел, че ще бъде пуснат на свобода. Съдията непременно щеше да се вслуша в доводите му.
— Трябвало е да помислиш за това, докато си преговаряла с него преди процеса — сряза я Уесли. — Знаеше, че е непредвидим и може да се обърне срещу теб. Защо не му обеща условна присъда от самото начало? Неговите показания доста ни помогнаха. Сега компетентността на службата ни ще бъде не само поставена под въпрос, но и направо оплюта. Пресата ще ни разкъса.