Стои и въпросът за репутацията на Джак. Може да е пропуснал повече от първата среща с Истън, отколкото признава, затова да го е страх да се обади. Разбирам опасенията му. Били е прекият му шеф, а прокурорът е неговият работодател.
Пристигна вкъщи ключарят се канеше да си върви.
— С новите ключалки и този ваш питбул, ще бъдете в безопасност — усмихна се той. — Но не забравяйте, че никоя ключалка не върши работа, ако не е добре заключена. И активирайте алармената система. Приятно ми беше да се запознаем. Всичко най-добро.
— Благодаря за ключалките и че се отзовахте така бързо.
„И благодаря, че си тръгвате“, добави наум тя. Почувства се гузна за последното, защото човекът просто се държеше любезно.
Беше пет и петнайсет. Докато ключарят тръгваше, техниците за алармената система се появиха от мазето.
— Всичко е нагласено засега — увери я по-възрастният. — Утре ще инсталираме камерите. Ако дойдете в кухнята, ще ви покажа как се включва и изключва. Може да блокирате отделни зони, ако искате да отворите прозорец.
Докато го следваше в кухнята, очите на Емили почти се затваряха. Изслуша го, опитвайки се да схване разликата между тази система и старата. Те си тръгнаха с обещанието да дойдат пак на другия ден, а тя пусна Бес да потича малко навън. После заключи задната врата и провери телефонния секретар. С разочарование откри, че Алис Миле не я е търсила.
Пак се опита да се свърже с нея в дома й и в апартамента на Олдрич.
— Алис, много ще съм ти благодарна, ако ми звъннеш. Сигурно не искаш да разговаряш с мен и те разбирам. Добре е да знаеш, че прокурорът ме отстрани от случая и очаквам да ме уволни. — Съзнаваше, че гласът й трепери, но продължи: — Сигурна съм, че ще открием убиеца, ако знаем защо Натали е била изплашена.
Емили отиде във всекидневната, седна в любимия си фотьойл и метна завивка върху коленете си. Едва ли ще остана будна, мислеше си тя, но искам да гледам „Съдилища“. Нагласи будилника за девет, затвори очи и мигом заспа.
Не я събуди будилникът, а настойчивото звънене на мобилния й телефон. Тя вдигна и промърмори дрезгаво:
— Ало?
— Емили, добре ли си? Звънях ти три пъти през последния половин час. Започнах да се притеснявам. На последното съобщение звучиш доста разстроена.
Обаждаше се Алис Милс.
От искрената загриженост в тона й очите на Емили се навлажниха.
— Добре съм, Алис. С риск да ти прозвучи налудничаво — впрочем и прокурорът ме смята за смахната, — мисля, че знам кой е убил Джами Ивънс и вероятно Натали. — Чу как Алис ахна и продължи: — Трябва да има някой от театъра — колежка, гримьорка или гардеробиерка, — който е чул или видял нещо онази нощ. Не ти ли се струва необичайно тя да хукне така внезапно за Кейп Код?
— Натали беше стресирана от предстоящия развод, а търсенето на нов импресарио я натоварваше, но не ми се струваше изплашена — отвърна Алис Милс. — Емили, не само заради нея трябва да бъде открит този убиец. Важно е за Грег и Кати. Гледа ли „Съдилища“ тази вечер?
— Възнамерявах, но съм заспала.
— С Грег и Кати бяхме сред гостите. Грег разказа колко е ужасно да живееш с мисълта, че си заподозрян в очите на полицията. Същевременно, разбира се, е на седмото небе, че не е в затвора. Кати се връща на училище утре, а аз се прибирам у дома.
— В чудесното си апартаментче, на няколко преки от Линкълн Сентър — допълни Емили.
— Аз ли съм ти го казвала? — изненада се Алис.
— Вероятно.
— Емили, мога да звънна сега на един човек, който със сигурност не спи. Джанет Стийл е главен гардеробиер на новата пиеса, която се играе в „Баримор“. Тя непременно ще знае нещо. Била е с Натали на последното представление.
— Ще съм ти много благодарна, Алис.
Донякъде разсънена, Емили стана и отиде в кухнята. Късно е да ям нещо обилно, помисли си тя. Препечена филийка с чаша вино ще ми стигне.
Погледна през прозореца към съседната къща, която вече се даваше под наем. Щорите бяха спуснати наполовина. Вън валеше обилно. Каква неприятна вечер, помисли си Емили и спусна щорите. А от онази къща ме побиват тръпки.
Преди да сложи хляба в тостера, отиде във всекидневната и погледна навън, за да се увери, че полицейската кола стои паркирана до бордюра.
81.
На обичайното си място — до кухненския прозорец в къщата, която доскоро държеше под наем — Зак се наслади на гледката как Емили спуска щората. Точно както предполагаше, успя да влезе без никакво затруднение. Знаеше, че никой не го видя да притичва по алеята на съседната къща. Прескочи ниската ограда, а после влезе само след секунди.