— Аз… — Хюстън се поколеба. — Защото не ми харесва, когато хората взаимно си причиняват болка. Мери-Алис се държа глупаво пред вас, а вие дори не го забелязахте.
— О, напротив — каза той и долната му устна се разтегна в усмивка. — Идън и аз… Ние си умирахме от смях.
— Не е било много учтиво от ваша страна — отговори сковано тя. — Един джентълмен не би трябвало да се присмива на една дама.
Той изпъхтя леко — право в лицето й, но вместо да се оплаче от невъзпитанието му, Хюстън си помисли колко приятен беше дъхът му и как ли изглежда лицето му под тази буйна растителност по него.
— Смятам, че всичките тези жени ме преследваха само защото съм богат. С други думи: правеха се на курви и по тази причина не могат да бъдат никакви дами. Следователно аз няма защо да се правя на джентълмен и да ги вдигам от земята, когато припадат около мен.
Хюстън на няколко пъти потрепера от думите, които беше принудена да чуе. Досега никой мъж не беше се изразявал така грубо в нейно присъствие.
— Всъщност вие защо не взехте участие в тази игра? Нямате ли желание да се докопате до парите ми?
Хюстън веднага забрави моментното си объркване. Забеляза, че се е облегнала на стената, сякаш имаше намерение да остане дълго тук. Затова бързо изпъна рамене.
— Не, сър, не искам парите ви. Но сега е време да вървя. И да не сте посмели още веднъж да ме заговорите на улицата. — С тези думи тя се завъртя на токчетата си и го остави сам в тъмната уличка. Чу как той тихо се засмя след нея, но усети колко е ядосана едва когато пресече широката прашна улица и за малко не попадна под колелата на една каруца, натоварена с вонящи кожи. Без съмнение мистър Тагърт си въобразяваше, че поведението й тази сутрин е част от онези номера, които жените измисляха само заради парите му.
Лий каза нещо за поздрав, но тя не го чу, тъй като мислите й бяха другаде.
— Извинявай, не те разбрах.
Лий я хвана за лакътя и я отведе до кабриолета.
— Казах, че сега е по-добре да се прибереш в къщи, за да имаш достатъчно време да се подготвиш за приема у губернатора тази вечер.
— Да, разбира се — отвърна разсеяно тя, докато той й помагаше да се качи.
Хюстън направо се зарадва, когато по обратния път Блеър и Лий отново подхванаха спора си, тъй като можеше необезпокоявано да си мисли за случилото се тази сутрин. Понякога й се струваше, че цял живот е била само мис Блеър-Хюстън. Даже заминаването на сестра й не беше променило нищо в това отношение. В града всички бяха свикнали с двойното име. Днес за пръв път един човек й каза, че изобщо не прилича на сестра си. Но може би той само си въобразяваше, че е така. В действителност никой не беше в състояние да различи близначките.
Когато излязоха от центъра на града в западна посока, Хюстън внезапно се изправи като свещ на седалката: мистър Тагърт и Идън, който го придружаваше навсякъде, тъкмо ги изпреварваха със старата си бричка.
Кен рязко дръпна юздите на своя впряг и същевременно извика:
— Уестфийлд!
Лий стреснато спря конете.
— Исках само да пожелая на дамите добро утро. Мис Блеър — каза той, обръщайки се към Блеър, която седеше от външната страна. — Мис Хюстън — прибави след малко с доста по-мек глас и я погледна право в очите. — Желая ви добро утро. — После бичът му изплющя над главите на четворката коне и колата се понесе напред.
— Каква беше тая работа? — попита Леандър и поклати глава.
— Нямах представа, че се познаваш с Тагърт.
Преди Хюстън да успее да му отговори, се обади Блеър:
— Това ли е мъжът, построил къщата на хълма? Не е за чудене, че не кани никого в дома си. Много добре знае, че всички ще му откажат. Чудно ми е само как успя да ни различи.
— По дрехите — отговори малко припряно Хюстън. — Видя ме тази сутрин в магазина.
Блеър и Леандър отново разгорещено заспориха, но Хюстън не чуваше нито дума. Тя продължаваше да размишлява за срещите си с този странен човек.
ГЛАВА ТРЕТА
Вила Чандлър бе построена върху имот с големина около два декара, имаше от задната си страна тухлен навес за коне и градина с плодни дръвчета, засадени в редици, които стигаха чак до широката веранда, която обграждаше три стени на къщата. В течение на годините Оупъл беше превърнала градината в същинско бижу. Брястовете, засадени още когато къщата е била съвсем нова, сега се издигаха мощно над тревните площи и пазеха буйната зеленина и цветята от жадното за влага колорадско слънце. Между лехите имаше тесни пътечки, застлани с плочки, каменни статуи и вани за птичките, които подскачаха между цветята. Зад къщата имаше и градина с цветя и билки, а Оупъл имаше грижата стаите винаги да са пълни със свежи букети.