Той извади часовника от джоба на жилетката си.
— Време е вече да слезем долу. Твърде дълго трябваше да чакам този момент.
Той хвана лакътя на Хюстън и я придружи до стълбите.
Хюстън беше като замаяна и не можеше да промълви нито дума. Той я беше помолил за ръката й, защото се нуждаеше от инструмент за своето отмъщение. Тя си въобразяваше, че е искал да се ожени за нея, защото му е необходима; че я харесва и дори я е обикнал през последните месеци. В действителност обаче беше злоупотребил с нея, използвайки я единствено като средство към целта.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Хюстън седеше на празнично подредената маса и имаше чувството, че кожата й е също толкова студена, колкото и брилянтите на шията й. Говореше и се движеше като в сън. Само благодарение на дългогодишното си обучение успяваше да изпълнява задълженията си на домакиня, да поддържа разговора и да управлява прислугата при поднасянето на храната.
На пръв поглед вечерята мина сполучливо. Изглежда, Памела почувства какво напрежение се таи под повърхността и опита, доколкото й беше възможно, да запази мира на масата. Ян и Зак говореха за бейзбол, Джейкъб гледаше в чинията си, а Кен се оглеждаше наоколо е гордо изражение на лицето.
Хюстън се питаше какви намерения има към нея Кен, след като вече е изпълнила предназначението си на инструмент за неговото отмъщение. Щеше ли да отпътува за някой друг град, когато тази вечеря приключи и Чандлър също изпълни своята задача в плановете му? Тя си спомни колко пъти се беше оплаквал, че в това скучно, малко градче не могат да се правят истински сделки. Защо никога не си беше задавала въпроса, по каква причина е построил къщата си именно в Чандлър? Всеки в града си задаваше този въпрос, когато започнаха строителните работи на хълма; но когато той започна бурно да се домогва до ръката й, тя повече не беше мислила върху това.
Кен беше пристигнал тук и най-напред беше отишъл при Фентън — да го уведоми за своето пристигане и да го попита дали харесва новата му къща. Защо Хюстън още тогава не разбра, че всичко в живота на Кен се определя от чувствата, които той изпитваше към Фентън?
А тя беше избрана като един от инструментите на неговото отмъщение.
Това бе всичко, което тя представляваше за този мъж, мъжа, на когото бе подарила сърцето си: инструмент в една игра, която той искаше и трябваше да спечели.
Мъжът, когото сама бе избрала и бе счела достоен за своята любов, принадлежеше към онзи вид хора, които можеха да посветят целия си живот на такова отвратително нещо, каквото беше отмъщението.
Хапките засядаха в гърлото й и тя трябваше да се насилва, за да ги преглъща. Как можа до такава степен да се излъже в този човек?
Когато най-после нескончаемото меню завърши, Хюстън стана и отведе Памела в малкия салон. Мъжете останаха да изпушат пурите си.
Двете жени разговаряха за съвсем обикновени неща — за рокли; къде могат да се купят най-хубавите гарнитури за дрехи; коя шивачка в града работи най-добре. На два пъти Хюстън улови Памела, че я наблюдава замислено, ако не и състрадателно.
Кен заведе Джейкъб Фентън в своя кабинет и предложи на госта от пурите, които Хюстън му беше подарила за сватбата, както и стогодишно бренди в чаша от ирландски кристал.
— Не е лошо за един работник от конюшнята, а? — започна Кен, наблюдавайки Джейкъб Фентън през облака дим на своята пура.
— Е, добре. Показа ми новата си къща. Какво ще искаш сега от мен?
— Нищо. Стига ми удовлетворението, че те виждам тук, на моята маса.
— Надявам се, че не очакваш от мен да ти повярвам. Човек, който си е направил толкова труд да ми покаже колко далеч е стигнал в живота, няма да се задоволи с една вечеря. Но те предупреждавам. Само ако се опиташ да ми отнемеш онова, което ми принадлежи, аз ще…
— Какво? Ще подкупиш още адвокати? Онези трима мерзавци са още живи и аз мога да им платя повече, отколкото ти притежаваш, за да кажат истината.
— Типично за един Тагърт. Той винаги заграбва онова, което не му принадлежи. Твоят баща открадна Чарити, едно сладко малко същество, и я накара да изтърпи такива ужаси, че накрая се обеси.
Лицето на Кен стана тъмночервено от гняв.
— Хорас Фентън стана причина за смъртта на моята майка, а всичко, което ти притежаваш, е откраднато от мен.
— Ти нищо не си притежавал. Всичко беше мое. Аз управлявах бизнеса с години и ако си мислиш, че е трябвало да се оттегля и да гледам как едно хленчещо бебе ми отнема всичко, много се лъжеш. По-добре да бях се погрижил бебето да не преживее първите си дни. Защото ти, един Тагърт, се осмели да ми отнемеш дъщерята. Да не би да си очаквал, че ще позволя да направиш с нея онова, което твоят баща направи е Чарити?