Кен пристъпи към дребния възрастен мъж.
— Погледни по-внимателно тази къща. Това е, което щях да направя със скъпоценната ти дъщеря. Ето така щях да се отнеса към нея.
Джейкъб изгаси пурата си.
— Нищо нямаше да направиш. Никога ли не ти е идвало наум, че ти сторих добро, като те изгоних! Твоята омраза те направи богат човек. Ако беше получил Памела и парите на баща ми като добавка, нямаше да употребиш нито един ден от живота си за работа.
Джейкъб тръгна към вратата.
— И още нещо, Тагърт. В случай че се опиташ да си възвърнеш онова, което по твое мнение ти принадлежи, аз ще изправя пред съда хубавата ти жена — за нелегални действия в моите каменовъглени мини.
— Какво? — изпъшка Кен.
— От дълго време се питам дали и ти си вътре — отговори с усмивка Джейкъб. — Добре дошъл в света на богатите. Никога не можеш да бъдеш сигурен дали човекът до теб те иска за съпруг или иска само парите ти. Тази сладка малка лейди, за която си се оженил, е затънала до гуша в един заговор. Използва всяка връзка, в това число семейните отношения между теб и мен, за да подстрекава миньорите към нещо, което може да избие в кърваво въстание. По-добре е да я предупредиш. Защото ако не се научи да спазва мярката, аз вече няма да вземам под внимание връзката й със семейство Тагърт. Желая ти лека нощ.
Джейкъб Фентън спокойно напусна кабинета на Кен.
Кен остана дълго време да седи пред своята скъпоценна писалищна маса. Никой не го обезпокои през времето, през което изпи почти цяла бутилка уиски.
— Мис Хюстън! — извика Сюзън, нахлувайки в салона, където Хюстън се разхождаше напред-назад между прозорците и камината. — Мистър Кен желае веднага да отидете в неговия кабинет Изглежда страшно разгневен.
Хюстън пое дълбоко въздух, приглади роклята си и тръгна по коридора. Преди два часа Джейкъб любезно й беше пожелал лека нощ и си беше отишъл заедно с дъщеря си. От момента, в който Фентънови бяха напуснали къщата, Хюстън не беше правила нищо друго, освен да разсъждава. Никога досега не беше се замисляла докъде ще я доведе сегашният и живот. До днес тя просто вземаше онова, което животът и предлагаше. Но тази вечер настъпи мигът, когато трябваше сама да определи по-нататъшната си съдба.
Кен седеше без сако зад писалището, ризата ме беше разкопчана почти до колана. В ръка стискаше празна бутилка от уиски.
— Мислех, че искаш да работиш — промълви тя.
— Ти развали всичко Ти и твоят навик да си служиш с лъжи развалиха всичко!
— Аз… аз нямам представа за какво говориш — отвърна тя и седна на едно от двете кожени кресла, поставени пред писалищната маса.
— Ти си искала не само моите пари, но и връзките ми е Фентън. Знаела си, че Фентън ще търпи нелегалните ти машинации, защото трябва да се съобразява е мен. Сега ми кажи само едно — двете със сестра ти ли измислихте този заговор?
Хюстън се надигна и застана гордо изправена пред бюрото му.
— В това, което казваш, липсва всякаква логика. Аз узнах името на майка ти в деня на нашата сватба. Как бих могла да използвам нещо, за което дори не съм подозирала?
— Един път казах на Идън, че си много добра артистка. Тогава още нямах понятие до каква степен умееш да се преструваш. Почти бях повярвал, когато ме уверяваше, че си се омъжила за мен по любов. А през цялото това време ти само си използвала моето име, за да си осигуриш достъп до миньорските лагери.
Хюстън пое шумно въздух, когато Кен скочи и заплашително се надвеси над писалищната си маса.
— Работих през целия си живот за тази вечеря, а ти ми я развали, Фентън заплаши да даде под съд моята горещо обичаща ме съпруга и да обяви пред целия свят за какви цели е злоупотребила с мен. Още отсега виждам пред себе си заглавията на вестниците!
Хюстън не откъсваше очи от неговите.
— Да — заговори тихо тя. — Аз пътувах до каменовъглените мини, но това няма нищо общо с теб, тъй като съм го правила дълго преди ти да се появиш в живота ми. Ти до такава степен си вманиачен от парите си, та си внушаваш, че хората около теб ламтят само за твоето богатство. — Тя се отдръпна на крачка от бюрото.
— През последните месеци — продължи тя, — донякъде и с твоя помощ, успях да науча много неща за себе си. Преди няколко седмици сестра ми ми каза, че съм най-нещастният човек на света и тя се страхува да не посегна на живота си. Тогава не вярвах, че думите й могат да се окажат верни, защото до деня, в който се запознах с теб, не знаех какво означава думата щастие. Не се запитвах защо не казвах на хората „да вървят по дяволите“, както се изрази ти, когато не им харесваше желанието ми да танцувам с червената си рокля. Но с теб научих колко добре може да се чувства човек, когато живее за самия себе си, а не се опитва винаги да се харесва на другите.