Беше й значително по-трудно да разкаже за самата себе си, да признае, че е била само резервен вариант — след Памела; а сега, когато е изпълнила своето предназначение, вече е станала ненужна за Кен.
— Да върви по дяволите! — извика Памела, стана и започна да се разхожда напред-назад из банята. — Колко ли е бил горд със себе си, като ти е казал, че се е оженил за теб само с едно определено намерение. Той е най-разглезеният мъж, когото съм срещала някога през живота си.
Хюстън раздвижи глава и изненадано вдигна очи към Памела. За първи път даваше признаци на живот.
— Много му харесва да си въобразява, че е преживял тежко детство, но мога да ти се закълна, че именно той беше този, който даваше тон в нашата къща. Хората ме гледаха отвисоко, защото се влюбих в един ратай; но го правеха само защото никога не бяха имали в своите конюшни човек като Кен Тагърт.
Памела отново седна на своето трикрако столче и се приведе напред.
— Ти го познаваш — продължи ожесточено тя. — Изпитала си върху себе си неговата властна същност, неговия навик да командва всички около себе си. Мислиш ли, че като младеж беше различен само защото привидно беше слуга в конюшня?
— Не вярвам, че някога съм се замисляла по този въпрос — отговори едва чуто Хюстън. — Марк също спомена, че Кен е бил тиранин.
— Тиранин! — изфуча Памела и скочи като ужилена от столчето си. — Кен се държеше като господар на цялата къща. Баща ми е пропуснал не една делова среща, защото Кен заявяваше, че не може да получи карета или кон, тъй като не били готови за път. На вечеря трябваше да ядем само това, което харесваше той, защото готвачката предпочиташе да се съобразява по-скоро с вкуса на Кен, отколкото на баща ми.
Хюстън си спомни как мисис Мърчисън още от първия ден беше започнала да готви любимите ястия на Кен и винаги го вземаше под своя защита.
— Той беше красавец, а и знаеше много точно как да се държи е жените, за да изпълнят всяко негово желание. Прислужничките му чистеха стаята, перяха и гладеха бельото му, носеха му яденето горе. Вярно е, че не управляваше фирмата „Фентън — въглища и желязо“, но съвсем сигурно правеше това е нашето домакинство. Дори не искам да си помисля как ли би се държал, ако още тогава му беше известно, че всъщност собствеността на Фентън му принадлежи. Може би баща ми му е сторил добро. Може би животът в конюшнята е прибавил към характера му малко покорност и скромност, защото положително не е дошъл на бял свят с такива качества.
Памела коленичи пред ваната.
— Уверявам те, че можеш да живееш тук толкова време, колкото искаш. А ако моето мнение има някакво значение за теб, ето какво ще ти кажа: правилно си постъпила, като си го напуснала. Никому не е позволено да се ожени за една жена само за да осъществи плана си за отмъщение. Сега излез от ваната, а аз ще ти приготвя някакво питие, за да можеш да заспиш.
Хюстън отново се подчини като добре дресирано животинче, изсуши се с една от розовите хавлии на Памела и се облече в една от целомъдрените й нощници.
Пам се върна с чаша, която вдигаше пара.
— Ако не ти помогне да заспиш, поне ще ти олекне на душата. А сега се пъхни под завивките. Утрешният ден трябва да бъде по-добър от днешния.
Хюстън изпи почти цялата чаша и отварата подейства. Веднага заспа като пребита и когато се събуди, слънцето вече грееше високо в небето, а нея страшно я болеше глава. На долния край на леглото бяха проснати долното й бельо и една домашна роба. До тях имаше бележка от Памела, в която пишеше, че трябвало да слезе в града; Хюстън да закуси долу в салона, а ако има нужда от нещо, достатъчно е само да каже на прислужницата.
— Идън — промълви Джоан Тагърт, — нямам думи да ви се отблагодаря за това, което направихте тази нощ. Наистина не беше нужно да оставате буден заедно с мен.
Двамата стояха в коридора на хотел „Чандлър“ и по лицата им личеше, че цяла нощ не са мигвали. След като напуснаха къщата на Кен, отидоха на хотел. Ян веднага си легна, но Шъруин беше толкова развълнуван от събитията около тази паметна вечеря, че получи пристъп на астма и не му достигаше въздух. Непрекъснато обясняваше с хриптящ глас, че се страхува да не би Джоан и Ян отново да се върнат в миньорския лагер.
Идън се обади по телефона на доктор Уестфийлд, който пристигна за броени минути, тъй като след визитата при Джейкъб Фентън още не беше се събличал. След това Идън разбуди хората персонала на хотела и ги накара да донесат грейки и допълнителни завивки. Освен това изпрати едно момче да събуди аптекаря, за да може веднага да приготви рецептата, която беше дал доктор Уестфийлд.