Хюстън замислено кимна.
— Всъщност това не ме засяга, но смятам, че не греша, като предполагам, че заявлението на Фентън е било само една от многото спорни точки в дома на Тагърт снощи.
Хюстън повторно кимна.
— От това си вадя заключението, че Фентън съвсем не смята нашата дейност за толкова вредна, колкото ти, изглежда, се страхуваш, Хюстън. Може би дори се е погрижил да посещаваме лагерите, без да ни закачат. Ако не се лъжа — а аз познавам добре Джейкъб, — той сигурно тайно се е забавлявал с тези глупави жени, които се преобличат като старици и смятат, че могат да го заблудят. Настоявам да продължим посещенията си в лагерите. Дори ще се чувствам по-добре, когато знам, че правим това с мълчаливото съгласие на собственика на мините.
— Но на мен това не ми харесва! — извика Мередит.
— А как ще продължаваш да държиш в тайна нещо, което вече е известно? — намеси се Сара. — Аз не бих взела толкова насериозно заплахите на Фентън, Хюстън. Той и без това не обръща внимание на повечето от нещата, които стават в неговите мини. Спомняте ли си профсъюзния деец, който беше намерен убит миналата година? Официалната версия гласеше: „Смърт, причинена от едно или няколко неизвестни лица“. Фентън много добре знаеше кой е убил този човек, но не искаше да си цапа ръцете. Вярваш ли, че сега ще изправи пред съда дъщерите на най-влиятелните граждани? Вярно е, че баща ми най-напред ще ми смъкне кожата от бой, но после ще грабне ловджийската си пушка и ще чака Фентън да излезе от дома си.
— Ако Фентън се забавлява с нас и ако ние наистина сме под закрилата на собственика на мините, тогава защо е целият този маскарад? — намеси се Нина. — Защо просто не се облечем красиво, да се качим в каретите си и да разпределим между хората онова, което носим със себе си?
— А кой работник от мините ще позволи на жена си да приема милостиня от дъщерите на богаташите в града? — запита мис Емили. — Смятам, че трябва да продължим както досега. Хюстън, бих искала много точно да размислиш над моя въпрос и добросъвестно да ми отговориш: вярваш ли, че Фентън ще даде под съд теб или други жени от сестринството?
И да рискува да го изобличат като незаконно присвоил чуждо наследство и измамил едно тридневно бебе? — размисли Хюстън.
— Не — отговори твърдо тя. — Не вярвам, че ще посмее да ме арестува. Аз се присъединявам към мнението на Емили да продължаваме както досега. Малкото хора, които знаят нашата тайна, нямат голям интерес да я разгласяват. Ако няма какво повече да разискваме, ще закрия събранието.
— Един момент! — извика Блеър. — Нина и аз имаме да докладваме още нещо.
Блеър и Нина развиха една своя идея, над която умуваха от седмици насам: да издават женско списание, което на таен език да осведомява миньорите за профсъюзната дейност из цяла Америка. Представиха една пробна статия и казаха, че смятат да разпространяват списанието безплатно между жените на миньорите.
Членовете на сестринството се поколебаха известно време, преди да се съгласят с предложението. Още не бяха се съвзели от уплахата си, че Джейкъб Фентън е осведомен за това, което вършеха е риск на живота си.
— Какво сега: за проекта ли сме или против него? — попита мис Емили и жените започнаха да дискутират.
Часове по-късно те напуснаха чайната на мис Емили на малки мълчаливи групички. Всяка от тях бе потисната от възможността самата тя или някоя от нейните съратнички скоро да бъде арестувана.
— Хюстън — заговори Блеър, след като всички излязоха, — искаш ли да поговорим?
Хюстън кимна, но не посмя да разкаже на сестра си за събитията през последната нощ. Блеър отново щеше да се самообвинява, а Хюстън беше вече достатъчно разстроена.
— Не искам да те насилвам — усмихна се Блеър. — Ако не ти се говори за случилото се — недей. Само едно ми кажи: вярно ли е това, което се разправя навсякъде из града? Че си напуснала Кен Тагърт?
— Не мога да го отрека — отговори тихо Хюстън, сдържайки с мъка сълзите си. — В момента живея при Памела, дъщерята на Джейкъб Фентън.
Блеър дълго гледа сестра си, но не се опита да й дава съвети или да коментира онова, което беше станало между съпрузите.
— Ако имаш нужда от мен, винаги съм готова да дойда и да те изслушам. Но междувременно ще ти е необходимо нещо, което да те разсее. Първият брой на „Лейди Чандлърс Мегазин“ трябва да бъде представен на надзорния съвет на минната компания за одобрение. Затова трябва да го направим колкото се може по-безобиден. Имам нужда от статии със съответната тематика: как се почистват дрехи, какви грижи да полагаме за косата си, как с надницата на един миньор да се обличаме като принцеси и други подобни глупости. Смятам, че ти великолепно ще се справиш с тази задача. Най-добре е още сега да дойдеш с мен и да купим пишеща машина. След това ще те обуча как се работи с такова нещо.