Кен седна на пейката.
Оупъл положи ръка на могъщите му рамене.
— Тя ти липсва много, нали?
— Аз я познавам само от два месеца, но въпреки това… Е, предполагам, че свикнах с нея. Понякога ми идваше да я удуша, защото ме принуждаваше да върша работи, с които изобщо не бях съгласен. Обаче сега… Сега ми липсват фигурките й за коса, които толкова често настъпвах. Липсва ми това, че няма кой да се втурне в кабинета ми и да ми пречи да работя. Липсва ми играта на бейзбол с Ян и Закариа. Липсва ми… — Той стана и лицето му се оцвети в пурпурночервено. — По дяволите! Да не бях я срещал никога! Бях щастлив, преди да я срещна, и искам отново да бъда такъв. Иди й кажи, че няма да я прибера обратно, дори да пълзи на четири крака пред мен.
Кен закрачи с тежки стъпки по пътеката нагоре към къщи. Оупъл го последва.
— Кен, моля те! Аз съм само една стара дама — извика след него тя, опитвайки се да го догони.
— Нали дамите не остаряват — извика през рамо той. — Трябваше да си остана при моите проститутки — измърмори след малко. — Те поне искаха само парите ми.
Оупъл го настигна едва в неговия кабинет, където отново беше седнал пред купища документи.
— Ти си длъжен да я върнеш обратно.
— Само дяволът знае какво съм длъжен. Не искам да я виждам повече.
Оупъл седна в едно кожено кресло и си вееше, за да се разхлади. При това скришом оправи новия си здравословен корсет, укрепен с тънки стоманени пластинки вместо с банели от кит.
— Ако действително беше загубил надежда да я спечелиш отново, ти отдавна щеше да седиш в някой влак за Ню Йорк или кой знае закъде.
Кен седеше в червеното си кресло и мълчаливо се оглеждаше наоколо си.
— Не знам как да я върна обратно. Щом не се е омъжила за мен заради парите ми, тогава изобщо не разбирам защо се съгласи да ме вземе. Жени! Смятам, че ще си бъда много по-добре без съпруга. — Той погледна към нея през спуснатите си клепки. — Мислиш ли, че би се зарадвала на някакъв подарък?
— С такива неща няма да я върнеш обратно. Не и Хюстън. Тя има морала на своя баща. Извинения и клетви в любов също няма да помогнат. Тя е страшно неотстъпчива. Трябва да намериш друга възможност да я върнеш в къщи, а след това да й дадеш време да се успокои. Така може би ще успееш да я убедиш, че не си се оженил за нея само за да натриеш носа на мистър Фентън. Ти наистина не бива да го упрекваш, че не е позволил на дъщеря си да се омъжи за момчето от неговата конюшня.
Кен отвори уста и отново я затвори, без да продума. Но очите му светнаха.
— Хрумна ми нещо, но… Не, това също не би подействало. Тя никога няма да повярва, че съм способен на подобни коварни ходове.
— Не звучи лошо. Разкажи ми какво си измислил.
Кен колебливо последва предложението й и за негова огромна изненада Оупъл сметна хрумването му за великолепно.
— Дами! — изфуча тихо грамадният мъж.
Оупъл стана.
— Крайно време е да си тръгвам. Ах, почти щях да забравя причината, която всъщност ме доведе тук. Железопътният вагон пристигна и ми е невъзможно да го приема. Това наистина е прекалено скъп подарък. Ще трябва да си го вземеш обратно.
— Какво, по дяволите, бих могъл да правя аз с едни розов железопътен вагон? Ти ще си пътуваш с него.
Оупъл му се усмихна с майчинска нежност.
— Мили Кен, всички ние имаме мечти, но за съжаление, когато се сбъднат, вече не са толкова приятни, колкото е била самата мечта. Пътуването по железниците ме разболява до смърт.
— Е, добре, тогава го постави някъде и устройвай в него събирания на чай. Убедена ли си, че този номер ще има ефект при Хюстън? Не знам дали искам тя да повярва, че съм способен на подобни постъпки.
— Сигурна съм, че ще успееш. Мисля, че железопътният вагон ще бъде много подходящ за целта. Само можеш да наредиш да го пребоядисат в друг цвят.
— Ако не искаш да го вземеш, аз сам ще го докарам в градината ти.
— Щом ме изнудваш по този начин… — прошепна с намигане тя.
Кен изохка, когато Оупъл го целуна по бузата.
— Имам чувството, че всичко ще се оправи — прошепна в ухото му тя. — Сърдечно ти благодаря за вагона и се надявам да видим теб и Хюстън следващата седмица на вечеря. Бъди здрав!
Когато тя си отиде, Кен дълго седя зад своето писалище и проклина жените и по-специално изисканите дами.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
Хюстън трябваше да сподави едва прозявка, докато бързаше надолу по Лийд авеню, за да направи още няколко покупки, преди да е започнало да вали. Беше ужасно изморена след бурята, която предната вечер беше вилняла в къщата на Памела и която занимаваше всички до късно през нощта.
Закариа беше отишъл в новата къща на Идън, за да посети братовчед си Ян и да го попита дали е съгласен да идат в градината на Кен, за да поиграят бейзбол. Ян беше започнал да му обяснява какво мисли по този въпрос и беше стигнал едва до половината на своята критика, когато Зак наведе глава и я заби в корема на далеч по-високото и по-силно от него момче. Кървавата битка продължи тридесет минути, докато Идън ги намери и успя да ги разтърве.