Когато Идън, хванал Зак за яката, го доведе в къщата на Памела, на посещение тъкмо беше дошъл Джейкъб Фентън. Той видя любимия си внук, покрит със засъхнала кръв и с лице, цялото в синини. А този, който го доведе в такова състояние, беше доверен човек на Кен Тагърт.
Така започна една нова война.
Памела, която се интересуваше само от здравето на сина си, не попита кой или защо го е наредил така, но Джейкъб веднага взе да задава въпроси и нападна с остри думи Идън.
— Атакувате не този, когото трябва — заяви Идън и напусна къщата на Памела.
Сега Джейкъб почна да засипва с въпроси Зак и когато стана ясно, че момчето е защитило баща си, гневът на Джейкъб нямате граници. Той го изля върху Памела, усъмни се в качествата й като майка и намекна за обстоятелствата, при които беше заченат синът й.
За пръв път Хюстън можа да добие представа за темперамента на Памела. Най-после й стана ясно защо в деня на тяхната сватба Кен не беше приел предложението й да избяга с него. Както Памела, така и баща й си казаха неща, които в никакъв случай не мислеха. Изглежда, че бяха изгубили контрол над себе си. Ако Кен и Памела бяха опитали да живеят заедно… Хюстън изобщо не искаше да мисли какво би могло да се случи.
Закариа, разкъсван между необходимостта да зашити майка си и желанието да застане на страната на мъжа, също опита да се намеси. Памела и Джейкъб веднага образуваха фронт срещу него и започнаха да му се карат.
— Не можеш да се отнасяш по този начин с един Тагърт — каза на себе си Хюстън.
Тя пристъпи между крамолниците, които си крещяха с пурпурночервени лица.
— Закариа — заговори тя с хладен и в същото време властен глас. Всички стреснато спряха да викат и погледнаха към нея.
— Закариа, ти ще дойдеш с мен да те измия. Мистър Фентън, вие ще повикате каретата си и ще се приберете в къщи. По-късно можете да се извините и да изпратите цветя. А ти, Памела, можеш да се качиш в стаята си, да разтриеш китките си с одеколон и след това да си легнеш.
Тя стоеше пред тях съвсем спокойна, протегнала ръце към Закариа, докато Памела и Джейкъб Фентън се отправиха към вратата, за да изпълнят нарежданията й. Тогава и момчето отиде при Хюстън, хвана я за ръка и се остави да го отведе в кухнята. Той беше прекалено голям, за да позволи на една жена да му измие лицето и ръцете; но послушно седна на стола и разреши на Хюстън да се погрижи за него като за четиригодишно момче. След няколко минути започна да й разказва за сбиването.
— Смятам, че си имал пълното право да защитиш баща си — утеши го Хюстън.
Челюстта на Закариа увисна от изненада.
— Но нали ти вече че го обичаш? Поне така мислех аз…
— Възрастните се борят за правото си различно от децата.
— А сега ще си облечеш чиста риза и двамата ще отидем да посетим братовчед ти Ян.
— Това копе… — започна Зак, но млъкна по средата на думата. — Не искам никога вече да го виждам!
— Ще го видиш още сега — отговори спокойно Хюстън и се наведе напред, така че върховете на носовете им почти се допряха.
— Да, госпожо — измърмори Закариа.
Хюстън и Закариа прекараха няколко часа с Идън и останалите Тагъртови. Хюстън имаше чувството, че смущава една любовна двойка през медения й месец, когато Джоан и Идън се гледаха, мислейки, че никой не ги наблюдава.
Шъруин отведе двете момчета в градината, където скубаха плевели и изхвърляха камъните от лехите с цветя. Когато Хюстън отиде да се сбогува, Зак беше прекалено изморен, за да се сърди на някого, освен това двамата с Ян имаха за следващия ден уговорка да играят бейзбол с няколко момчета от града, на които Хюстън се беше обадила по телефона и ги беше поканила.
Когато Хюстън, след като беше изслушала три пъти извиненията на Памела и четири пъти нейната благодарност, можа да си легне, тя беше изтощена до смърт. На нощното й шкафче стоеше ваза с две дузини червени рози от Джейкъб Фентън: „За лейди Хюстън“.
Все още се чувстваше уморена, докато тичаше надолу по улицата, за да хване трамвая, преди да е рукнал дъждът.
Почти беше стигнала до ъгъла, съвсем близо до зданието на операта, когато се чуха първите тътнежи и дъждът плисна. Внезапно една ръка я издърпа в тъмната уличка. Хюстън извика, но гласът й беше заглушен от силните гръмотевици.