— Какво си направил? — попита учудено тя.
— Виж там! — отговори той и посочи към единствената свободна площ в лагера пред входа на шахтата. Върху мръсната земя бяха струпани дървени сандъци.
Кен спря каретата и две момчета с черни кръгове около очите уловиха коня за юздите, докато той помагаше на Хюстън да слезе. Когато пристъпиха в кръга, образуван около празното място, Кен се ухили и извика високо:
— Започвайте, момчета!
Докато Хюстън с почуда наблюдаваше как момчетата се нахвърлиха върху дървените сандъци, зад тях се появи Раф.
— Сандъците пристигнаха преди два дни и си помислих, че няма да имаш нищо против, ако разкажа на децата какво е опаковано в тях. Оттогава те само щуреят из лагера и съвсем са се побъркали от възбуда — съобщи весело Раф и сложи ръка на рамото на племенника си.
Хюстън изненадано се взря в ръката, която лежеше върху рамото на Кен, после отново се обърна към мястото, където момчетата разопаковаха сандъците. Децата изваждаха екипировка за бейзбол: облекла, бухалки, ръкавици, топки и предпазни маски.
Кен обърна лице към Хюстън. В очите му се четеше очакване.
Дали не беше сторил това само за да й направи впечатление? — питаше се тя. Погледна към възрастните, които стояха наоколо и забеляза с каква любов гледаха към своите потомци.
— А какво ще правят момичетата?
— Момичетата? — стресна се Кен. — Доколкото знам, момичетата не играят бейзбол.
— Не играят, но какво ще кажеш за тенис, стрелба с лък, каране на велосипед, гимнастика или фехтовка?
— Фехтовка? — повтори Кен и лицето му веднага смени цвета си. — Предполагам, че никой не би могъл да ви угоди, ледена принцесо. Никой не е в състояние да отговори на вашите високи изисквания, нали така, милейди?
С тези думи Кен рязко се извърна настрани и отиде при момчетата, които вече хвърляха топките във въздуха и изпробваха бухалките.
Хюстън побърза да се отдалечи от кръга на възрастните. Може би се беше отнесла твърде сурово с него. Защо все пак не му каза нещо мило; нали види как се зарадваха момчетата от лагера. Тя от години си мечтаеше да осъществи подобна идея, а сега, когато желанието й се сбъдна, прояви неблагодарност.
Най-малкото, което можеше да направи, беше да използват този ден за нещо полезно, а не да стои със скръстени ръце. Приближи се до едно малко момиченце и започна да му обяснява правилата на играта. Скоро около нея се образува кръг от момичета, жени и дори няколко мъже, които никога през живота си не бяха виждали как се играе бейзбол. Докато Раф и Кен съставяха два отбора от момчетата, Хюстън вече беше обяснила на момичетата как да насърчават играчите и по този начин да ги подтикват към по-високи постижения.
Два часа по-късно през вратата на лагера влезе каруца, запретната с четири коня, и в галоп се отправи към събралата се тълпа.
Всички се вцепениха по местата си, тъй като сметнаха, че това може да предвещава само някакво нещастие.
Кочияшът скочи от капрата — потен и със зачервено лице.
— Тагърт! — изкрещя той, докато стискаше юздите на запенените коне. — Това е последният път, когато изпълнявам ваша поръчка. Все ми е едно дали ще изкупите целия ми магазин — в неделя не работя за никого!
— Всичко ли докарахте, мистър Воун? — прекъсна го безцеремонно Кен. Този мъж беше собственик на магазина за спортни принадлежности в Чандлър и лично беше пристигнал да изпълни поръчката му. — И престанете да се оплаквате. За цените, които ви плащам вече цял месец, практически съм изкупил целия магазин.
Тълпата се засмя, наслаждавайки се на властта, която парите дават на един мъж и го правят способен да каже на всекиго какво мисли за него. Но Хюстън имаше очи само за каруцата и неспокойно се питаше какво ли съдържа тя.
— Я виж ти какво имало тук — извика Кен и издърпа една ракета за тенис изпод чергилото. — Не мисля, че е това нещо бихме могли да удряме топки за бейзбол.
Той се обърна към едно малко момиченце, застанало със зяпнала уста близо до него.
— Може би ти знаеш как да го използваш.
Детето взе ракетата, но не мръдна от мястото си.
— Какво е това? — прошепна смаяно то.
Кен посочи към Хюстън.
— Виждаш ли тази дама? Тя ще те научи.
Тогава Хюстън отиде право при мъжа си, сложи ръце на раменете му и го целуна, а тълпата наоколо изрази своето одобрение с бурни ръкопляскания. Но когато той отказа да я пусне, тя трябваше буквално да го отблъсне с две ръце.
— Предполагам, че най-после съм намерил правилния подарък — каза Кен на някого, преди отново да притисне Хюстън плътно към себе си.