Когато ръката му се плъзна под роклята й, докосна голата й плът, намери гърдите й и изпрати своята топлина по цялото й тяло, тя обви врата му с ръце и притисна устните си до неговите.
— Вещица, която те обича — прошепна в ухото му тя.
Кен я притисна толкова силно до себе си, че ребрата й изпукаха, но разхлаби прегръдката си, едва когато тя проплака от болка.
Повече не говориха. Кен се нахвърли върху нея със страст, трупана седмици наред у него. Хюстън му отговаряше със същата пламенност.
Копчетата хвърчаха, когато не излизаха достатъчно бързо от своите дупки и илици. Устата на Кен се плъзгаше, жадна и гореща, по кожата й, докато пръстите на Хюстън се впиваха в плътта му, притискаха го все по-силно до голото й тяло, докато двамата се сляха в палещо желание.
Когато тя отвори уста, Кен бързо я затисна с устните си.
— Ако се опиташ да извикаш, ледена принцесо, в скоро време ще се появят неканени гости.
Хюстън вече не разбираше какво става около нея. Нямаше и желание да узнае за какво говори Кен. Беше изгубила представа за времето и не знаеше откога се намират на това място. Мислите й бяха замъглени от близостта на Кен, който беше ту върху нея, ту под нея, след това до нея, който я любеше в седнало положение, а по едно време, както й се стори, дори в изправено. Потната коса се залепваше по тялото й и увисваше на влажни кичури върху раменете й. Но навсякъде беше обгърната от кожата на Кен — от неговата гореща, влажна, гладка, великолепна кожа, на която се наслаждаваше, отдавайки се напълно на страстта си. Натрупаното в тялото й желание, разтопило ледената обвивка, съзнанието, че за малко не беше загубила мъжа, когото обичаше, я правеха ненаситна. Те се съединяваха, отново се разделяха и отново се сливаха един с друг, докато стигнаха с последен, изпълнен с екстаз тласък до общия край.
Плътно притиснати един до друг, телата им все още съединени, двамата заспаха за няколко минути.
След известно време Кен отвори очи, издърпа чергилото да я завие и покри с жакета си разголената горна част на тялото й. Погледа отпуснатото й в съня лице, озарено от лунната светлина, оправи падналата на челото й къдрица и нежно я помилва по бузата.
— Кой би си помислил, че дама като теб… — промърмори той, преди отново да задреме, притискайки я още по-силно до себе си, така че главата й да почива на рамото му.
След един час Хюстън се събуди от ръката на Кен, която галеше гърдите й. Пръстите му си играеха с розовите зърна. Тя му се усмихна унесено.
— Имам всичко, което би могъл да си пожелае един мъж — прошепна Кен, обръщайки се напрани. — Държа в ръцете си гола жена и тя ми се усмихва. — Той намести силните си бедра между нейните. — Е, милейди, би ли желала да го направиш пак с работника от конюшнята?
Тя потърка бедрата си о неговите.
— Само ако се отнася много нежно с мен и не ме плаши с варварските си навици.
Кен изстена тихо, преди неговите устни да последват примера на ръката му.
— Когато един мъж иска да получи нещо, той използва за целта револвер или нож, но оръжията, които притежаваш ти, любима, ме плашат до смърт.
— Точно така изглеждаш в момента — пошушна тя и леко захапа крайчето на ухото му.
Този път се любиха спокойно, оставяха си много време, тъй като нищо не ги караше да бързат; а след това дълго лежаха прегърнати и безмълвни, докато отново заспаха. По едно време през нощта Кен стана и разпрегна конете. Когато Хюстън го попита със сънлив глас какво прави, той отговори:
— Щом веднъж си бил коняр, винаги си оставаш такъв. После побърза да се върне на чергилото, което тази нощ беше тяхното легло.
Още преди да изгрее слънцето, те се раздвижиха, събудиха се и подхванаха разговор.
Кен лежеше по гръб, Хюстън — напреки през бедрата му, и той разказваше колко много се зарадвал на въодушевлението, е което децата посрещнали играчките му.
— Защо повечето момчета приличат на еноти?
Мина доста време, преди Хюстън да разбере какво има предвид.
— Те работят в шахтата и още не са се научили да измиват въглищния прах около очите си.
— Но някои от тях бяха почти бебета; във всеки случай не много по-големи. На тази възраст не могат…
— Напротив — прекъсна го Хюстън и двамата млъкнаха за известно време. — Знаеш ли какво ми се иска да направя, при това не само за една, но за всички каменовъглени мини?