Шест млади жени вече чакаха пред магазина на Рандолф, когато Идън и Кен пристигнаха там. Кен трябваше само кратко да им разясни от какво имат нужда в мината, а след това дамите поеха командването. Мис Емили издаваше заповеди с глас на фелдфебел, който трябва да разположи на позиция батарея от тежки оръдия.
Когато каруците взеха да пристигат и образуваха верига пред склада на магазина, дамите започнаха да ги товарят със сандъчета месни и зеленчукови консерви, боб, кондензирано мляко, бисквити и чували с прясно изпечен хляб. Пред магазина се събра тълпа любопитни и мис Емили ги изкомандва веднага да се включат в товаренето на каруците.
Междувременно Идън се погрижи да набави една цистерна, която беше напълнена с вода за пиене.
Памела Фентън се спусна тичешком от хълма, на който живееше, държейки с една ръка шапката си, а с другата сина си Закариа.
— Какво можем да помогнем ние двамата? — попита високо тя, надвиквайки заповедническия глас на мис Емили.
Кен погледна надолу към сина си и чувство на благодарност прониза сърцето му. Неговото дете никога няма да бъде принудено да работи в мините при опасни за живота условия. Той сложи ръка върху перчема на сина си и се обърна към Памела:
— Искам да събереш приятелите си и да откриете всички палатки, които се намират в този град. Качи се горе в моята къща и провери какво е станало с големите сенници, които Хюстън поръча да издигнат за сватбата. После ги докарайте по най-бързия начин в мината.
— Не смятам, че Зак на неговата възраст трябва да става свидетел на такава тежка катастрофа — прошепна Памела. — Понякога жертвите са толкова…
Кен запазваше присъствие на духа от момента на първия шок, когато видя с очите си обстановката в мината. Но сега темпераментът му не издържа.
— Вие сте виновни за това нещастие! — изкрещя в лицето й той. — Вие, Фентънови, предизвикахте тази катастрофа. Ако работата в мината не беше толкова опасна и ако твоят баща беше пожелал да се раздели с част от скъпоценните си пари, това нямаше да се случи. Това момче е мой син и щом момчетата горе могат да умират под земята, значи той не е толкова малък, че да не може да види мъртвите, които тежат на съвестта на баща ти. Така че захващай се за работа и свърши онова, което ти наредих! В противен случай ще си спомня коя си и че в момента най-много ми се ще да видя баща ти да лежи мъртъв в краката ми!
Когато Кен завърши речта си, той се видя наобиколен от жителите на града, които го слушаха с отворена уста. Идън скочи от първата натоварена каруца.
— Цял ден ли ще се мотаем тук и ще зяпаме! Хей, ти! — извика той на едно хлапе. — Вземи сандъчето с бобени консерви и го качи на колата отсреща. А ти там, ти се погрижи конете от впряга да не връхлетят върху предната кола!
Постепенно тълпата се разпръсна и започна да помага на младите дами при товаренето, както и на Памела при набавянето на палатките. Но мислите на Кен все още бяха при невинните жертви. Само Джейкъб Фентън беше отговорен за тях.
Въпреки че толкова рязко укори Памела, той не пожела да пусне сина си с някоя от натоварените каруци до миньорския лагер, а изчака, докато самият той поеме един впряг.
Слънцето наближаваше хоризонта, когато Кен скочи на капрата на една каруца и пое пътя към шахтата „Малката Памела“. Зак седна до него и не продума, докато не оставиха града зад себе си.
— Дядо ми ли е причина за смъртта на тези хора? Наистина ли той е виновен?
Кен понечи да каже на сина си какво мисли за Джейкъб Фентън, колко алчен е той за пари и как го е измамил, лишавайки го от наследство. Но нещо дълбоко в него го накара да замълчи още след първото изречение. В каквото и да обвинеше стария човек, той беше дядо на това момче, обичаше своя внук и синът му имаше право и естествени претенции към тази любов.
— Мисля, че хората прекалено често се оставят да бъдат заслепени от парите — заговори след малко той. — Смятат, че с тях могат да си купят всичко и поради това не се спират пред нищо, за да се сдобият с колкото се може повече пари. Не ги смущава, че трябва да мамят, да крадат или дори да отнемат човешки живот. Вярват, че парите оправдават всичко, което са извършили, за да стигнат до тях.
— Майка ми казва, че ти си по-богат от дядо. Означава ли това, че и ти си откраднал парите си? Мамил ли си други хора, за да спечелиш милионите си?
— Не — отговори тихо Кен. — Мисля, че аз просто имах късмет. Трябваше само да се откажа от собствен живот и от удоволствията му, за да стана богат.
Останалата част от пътя те изминаха мълчаливо и Кен отново си спомни е ужас за първото си посещение в шахтата сутринта, непосредствено след експлозията.