— Харесва ли ви? — запита Кен, който очевидно се забавляваше с израза на лицето й.
Хюстън можа поне дотолкова да се съвземе от учудването си, че да си затвори устата.
— Това е най-красивото нещо, което съм виждала досега — изтръгна се шепнешком от нея.
Широките гърди на Кен сякаш се пръскаха от гордост.
Какво бихте искали — първо да поразгледате малко или веднага да вечеряме?
— Да разгледам — отговори тя, докато поглъщаше с очи всеки ъгъл от залата и стълбището.
Тогава елате с мен — покани я Кен и тръгна с дълги крачки напред.
— Тази малка стая е моят кабинет — обясни той и бутна вратата към помещение, голямо колкото целия партерен етаж на Вила Чандлър. Кабинетът беше облицован с прекрасна ламперия от орехово дърво, а едната стена беше заета от масивна мраморна камина. Но в средата на стаята бяха поставени евтина дъбова писалищна маса и два стари кухненски стола. На писалището бяха струпани документи. Някои от тях бяха нападали дори по дъбовия паркет.
— А това е библиотеката.
Без да й остави време да разгледа всичко подробно, Кен я въведе в огромно пусто помещение със златиста ламперия и голи рафтове за книги край стените. Три големи празни места с бяла мазилка зееха между дървената облицовка.
— Там трябва да висят няколко килима, но още не съм ги окачил — промърмори той и побърза да напусне стаята. — А това е така нареченият голям салон.
Хюстън разполагаше само с три секунди да хвърли поглед в голямата бяла стая, която беше абсолютно празна. После преминаха на бегом през малкия салон, през боядисаната в нежнозелено столова и накрая по един коридор към домакинската част на къщата.
— Това е кухнята — обясни Кен, макар че беше съвсем излишно. — Заповядайте, седнете. — Той посочи с глава към дъбовата маса, заобиколена със столове, които вероятно бяха от същия доставчик, от когото беше купил и писалищната маса в кабинета.
Докато сядаше на един стол, Хюстън забеляза, че по ръбовете на масата е полепнала мазнина.
— Изглежда, тази маса подхожда на писалището — проговори предпазливо тя.
— Правилно. Поръчах ги по каталог. При Сиърс и Роубук — каза той и напълни с огромен черпак две купи от тенджерата, поставена върху чугунената печка. — Имам още много мебели в горните етажи, все хубави неща. Също и едно червено плюшено кресло с жълти пискюли.
— Звучи доста интересно.
Той постави пред нея чиния с готвено. В мазнината плуваха огромни късове месо. После се намести насреща й.
— Яжте, докато не е изстинало.
Хюстън взе голямата лъжица, която бе поставена на масата за нея, и почовърка малко из чинията.
— Мистър Тагърт, кой е проектирал вашата къща?
— Един човек от Източния бряг. Защо? Стори ми се, че ви харесва, или не е така?
— Много ми харесва. Просто се чудех.
— Какво ви учудва? — запита той с уста, пълна с ядене.
— Защо е толкова празно? Защо в стаите няма мебели? Ние, хората от Чандлър искам да кажа, видяхме да пристигат множество сандъци с мебели и кой знае още какво. Смятахме, че домът ви е напълно обзаведен.
Той я изгледа, докато побутваше месото в чинията си.
— Купих голямо количество мебели, килими и статуи. Всъщност платих на няколко души да ги купят за мен. Всичко това е струпано горе в склада.
— В склада? Но защо? Къщата ви е прекрасна, а вие живеете тук, както ми се струва, съвсем сам, с един-единствен служител и нямате дори кресло за сядане. Разбира се, като изключим столовете, които сте купили по каталог от Сиърс и Роубук.
— Е, малка лейди, това всъщност е причината, поради която ви поканих. Не ви ли е вкусно? — Той дръпна чинията й и набързо я изпразни.
Хюстън подпря лакти върху масата и се наведе изненадано напред.
— Защо ме поканихте, мистър Тагърт?
— Предполагам, знаете, че съм богат. Много богат. И разбирам как се печелят пари. След първия милион останалото е детска игра. Но, честно казано, нямам никакво понятие как да ги харча всичките тези пари…
— Не знаете как да харчите парите си? — измърмори Хюстън.
— Е, разбира се, мога да поръчам мебели по каталога на Сиърс; но когато става въпрос да се похарчат милиони, трябва да наема за това други хора. Например до тази къща стигнах, като попитах жената на един познат кой би могъл да ми построи разкошен дом. Тя ми каза името на един човек, аз го повиках в канцеларията си и му казах, че ми трябва нещо действително хубаво. Така изникна тази къща. Този човек намери и двамата мъже, които ме снабдиха с мебелите. Но аз така и не съм ги разгледал.