Рийд изгледа Кен с уморени, възпалени от безсъние очи и кимна.
— Имам цяла канцелария, пълна със служители, които нямат особено много работа. До утре сутринта добре ли е?
Кен успя да отговори само е кратко кимване, защото колкото по-надолу слизаха в шахтата, толкова по-страшна ставаше миризмата.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
На третия ден след експлозията вече бяха извадени четиридесет и осем трупа, а седем миньори все още бяха в неизвестност. На втория ден следобед бяха намерени четири тела, коленичили и затиснали с ръка устата си. Тези мъже бяха преживели същинската експлозия; но след това бяха задушени от газовете, отделящи се при пожара в забоя.
Витрините на магазините в града бяха обкичени с траурен креп, а знамената бяха спуснати наполовина. Когато ковчезите минаха по улиците в безкрайна процесия, гражданите сваляха шапки и навеждаха глави.
На връщане от шахтата, където беше помагал при извличането на миньорите от забоите, загина годеникът на Сара Оукли. Прекалено изморен, за да внимава какво става около него, при преминаването през релсите той не беше видял и чул влака, локомотивът го беше блъснал и убил на място.
Леандър и Кен, подкрепени от Идън, бяха поискали медицински пункт за работниците от мините и бяха получили уверението, че върху парцела, отпуснат от Джейкъб Фентън, веднага ще започне строителството на болница. Никой не се решаваше да го каже гласно, но всички бяха убедени, че Кен е отишъл в къщата на Фентън и със сила го с принудил да подари парцела.
Хюстън прекара целия ден на погребенията, като се опитваше да утеши вдовиците и се грижеше децата да получат достатъчно храна.
— Смятам, че на това парче хартия е отбелязано всичко, което вчера поискахте от мен — каза Рийд Уестфийлд, докато стояха пред входа на шахтата, и сложи в ръцете на Кен един лист. — След като бъдат привършени спасителните работи, мога да ви изготвя по-подробен документ; във всеки случай този удовлетворява всички правни изисквания.
Кен прегледа съдържанието на документа и бързо прочете, че всички права на собственост върху имуществото на Фентън се прехвърлят на Джейкъб Фентън, който може да се разпорежда с тях по свое усмотрение.
— Моля, подпишете този документ, а аз ще го заверя като нотариус и ще го депозирам в съда. Нося и копие, което можете да връчите на Фентън.
Кен се усмихна на Рийд.
— Много ви благодаря — каза той и взе писалката, която му подаваше адвокатът. Подписа оригинала и скри копието в джоба си. — Мисля, че трябва веднага да му предам този документ. Така поне малко ще го обезщетя за парцела, който отпусна за построяването на болница. Освен това може би ще успея да го накарам да вземе присърце идеята работниците от мините да бъдат обучени за оказване на първа помощ при спасяване на пострадали под земята.
Рийд отговори на усмивката му.
— Твърдо съм убеден, че Джейкъб Фентън щеше да е много по-добре финансово, ако не бяхте му прехвърлили правата върху имуществото.
Докато Кен яздеше надолу по хълма, за да занесе на Фентън документа за прехвърлянето, той се оглеждаше наоколо и си спомняше ужасите от последните дни. Трябваше да се свърши още много работа, освен това вече имаше няколко идеи как за в бъдеще да се избягват подобни експлозии и как при катастрофи в шахтите да се подобрят спасителните работи. Възнамеряваше да запознае Идън със своите проекти и да го помоли за съдействие. Леандър сигурно също щеше да се включи. Даже и Фентън би могъл да помогне с нещо. Когато Кен се сети за неизбежната смърт на Джейкъб, усети, че го обхваща тъга. В края на краищата той беше израсъл в близост до този човек и до осемнадесетата си година го беше виждал почти всеки ден. Ето че сега Закариа щеше да стане собственик на мините, след Марк естествено. Незнайно защо, никой не се сещаше за Марк, когато ставаше въпрос за имуществото и неговото наследяване.
Когато се изкачи с коня си по алеята към старата къща на Фентън, видя, че входната врата е широко отворена. Касата на вратата беше поправена и стъклото, което беше строшил в сляпата си ярост, беше заменено. Но вратата зееше отворена.
Кен слезе от коня и извика високо, когато прекрачи прага, ала не получи никакъв отговор. Кабинетът на Джейкъб беше в задната част на къщата и Кен веднага си спомни, че е бил за последен път там, когато Фентън го изгони, защото искаше да се ожени за дъщеря му. Остави документа за прехвърлянето върху масата и се замисли как ли би протекъл животът му, ако се беше оженил за Памела и не беше имал късмет да спечели собствено богатство. Във всеки случай сега нямаше да бъде женен за Хюстън.