Хюстън уплашено вдигна очи. След малко се изправи и започна да се разхожда напред-назад из килията.
— Тази история е слаба.
— Слаба! — изпъшка Кен, но веднага се укроти. — Хюстън, мила, това е самата истина, заклевам ти се!
— Нямаше ли някой друг в къщата? Някой, който би могъл да потвърди, че Фентън е бил вече мъртъв, когато ти си дошъл да го посетиш?
— Не беше така. Искам да кажа, че вероятно никой не ме е видял да влизам в къщата на Фентън. Но може и да се намерят свидетели, които да потвърдят, че е умрял преди това.
— Това не е доказателство. Ако някой наистина го е видял да умира, щеше да бъде друго. А така ще кажат, че си се скрил в някой гардероб още преди няколко часа. Има ли свидетел, който да е видял как умира Фентън?
— Аз… Не знам. Но, Хюстън…
— Кен — прекъсна го Хюстън и решително го погледна. — Защо си отишъл в къщата на мистър Фентън? Нали не си имал намерение да го убиеш? Или напротив?
— По дяволите, не — отговори бързо той. — Накарах мистър Уестфийлд да ми изготви един документ, в който да пише, че се отказвам от всички претенции относно имуществото на Фентън. Отидох да му занеса точно този документ. Но сега трябва да поговоря с теб за нещо много по-важно — за моите пари. В случай че ме осъдят, ще конфискуват всичко, което притежавам. Ще бъдеш не само вдовица, но и бедна като църковна мишка. Имаш само един шанс да спасиш нещо от парите: трябва да ме напуснеш, преди да е почнал процесът. Ако направиш това, Уестфийлд може така да извърти нещата, че да получиш поне няколко милиона.
Хюстън въобще не чуваше обясненията му. Лицето й издаваше пълно слисване.
— Защо отиде в къщата на Фентън? — прошепна тя.
— Нали току-що ти го разказах — отговори нетърпеливо той. — Исках да му предам един документ, в който пише черно на бяло, че се отказвам от всичките си претенции. Бедният старец, той беше вече мъртъв, когато стигнах в къщата му, и не можа да прочете документа. Но, Хюстън, сега въпросът е ти да спасиш парите ми, а това трябва да стане веднага. Ако ме измъкнат оттук и ме линчуват, ще бъде твърде късно.
Хюстън имаше чувството, че сънува. Откакто беше разбрала, че Кен се е оженил за нея само за да осъществи плановете си за отмъщение, нещо се скърши в душата й. Признаваше си, че все още го обича, въпреки че той я беше използвал безскрупулно за целите си, но дълбоко в себе си усещаше, че вече не може повече да го дарява така безрезервно с любовта си, както преди.
— Ти си се отказал от своето отмъщение? — прошепна невярващо тя.
— Пак ли започваш старата песен? Не ти ли казах хиляди пъти, че не исках нищо друго, освен да го поканя на вечеря в моята къща, която да бъде много по-разкошна от неговата! Какво лошо съм направил?
— Освен това искаше на масата да седи истинска дама — като твоя жена. Ожени се за мен само за да…
— Ти се омъжи за мен само заради парите ми! — прекъсна я сприхаво той. — А сега има опасност да загубиш и последния цент, защото ще ме обесят за убийство, което изобщо не съм извършил.
Хюстън стоеше и го гледаше. Той й беше доказал, без да го изрече с думи, че я обича, и я беше убедил в това. Тя вече го знаеше, чувстваше го с всяка клетка на тялото си. Беше се оженил за нея, защото тя беше част от глупавия му план за отмъщение; но накрая се беше влюбил в нея. Именно защото я обичаше, беше успял да прости на един стар човек, който го беше измамил.
— Сега трябва да вървя — проговори решително тя. — Имам да върша толкова много работи.
Ако в този миг беше погледнала към Кен, щеше да прочете болката в очите му.
— Предполагам, че отиваш да говориш с мистър Уестфийлд за парите.
— Наистина трябва да поговоря с някого — промърмори тя, докато си слагаше ръкавиците. — Но мистър Уестфийлд в никакъв случай не е лицето, което ми е нужно. — Потънала в мислите си, тя разсеяно го целуна по челото. — Не се тревожи. Знам много добре какво трябва да направя.
Обърна се и високо извика шерифа, който трябваше да й отключи вратата на килията.
Кен остана за миг като вцепенен пред нара си. Тя наистина бърза да се отърве от мен, мислеше си той. После внезапно скочи на дървеното легло и проследи с очи елегантния кабриолет на жена си, който препускаше надолу по улицата. Премигна няколко пъти, за да се освободи от нахлулите в очите му сълзи, и бавно слезе от нара. Слънцето ме заслепява, опита се да си внуши той.