— Шерифе! — извика след малко Кен. — Вече можете да ме освободите. Научих всичко, което исках да узная.
— Изобщо не може да става въпрос за това, мистър Тагърт — отговори през смях шерифът. — Град Чандлър има нужда от парите, които ще ви поискам, като ви представя сметката за една нощувка.
Без да се противопостави дори с една дума на решението на шерифа, Кен отново се просна на нара си. В действителност му беше все едно къде ще прекара следващата нощ.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
— Знаеш ли съвсем точно какво трябва да правиш? — попита за стотен път Хюстън, обърната към Ян.
Момчето тържествено кимна и погледна към дървеното сандъче, което лежеше на пода на каручката. До него седеше Закариа с поглед, устремен напред, и лице, зачервено от напрежение. Все още не беше достатъчно възрастен, за да проумее напълно опасността, на която се излагаше.
— Надявам се, че тези неща няма да гръмнат от само себе си? — продължи Хюстън.
— Няма страшно — отговори Ян, но не можа да се въздържи и отново хвърли поглед през рамо към дървеното сандъче.
Ръцете на Хюстън толкова силно стискаха кожените юзди, че кокалчетата на пръстите й побеляха. Бяха й необходими почти двадесет и четири часа, докато успее да събере всичко необходимо, за да осъществи плана си.
Още от самото начало знаеше какво трябва да предприеме, но в същия момент й беше станало ясно, че нито един възрастен човек не би се съгласил да й помага при това начинание. Когато помоли Ян за помощ, тя веднага му изтъкна неприятностите, на които ще се изложи, ако неговото съучастие стане публично достояние. Обаче Ян беше отговорил, че всичко, каквото има в момента, го дължи само на Хюстън и че е готов да рискува за нея дори живота си. Но за голямо съжаление на Хюстън той беше помолил и младия Закариа да се включи в рискованото дело. Оправдаваше се, че имали нужда от човек, който да пази конете.
В полунощ Хюстън се срещна с Ян в шахтата „Малката Памела“. Предполагаше, че след експлозията в шахтата все още цари голяма суматоха. И наистина никой не им обърна внимание, когато се промъкнаха до склада за динамит. Строшиха ключалката на вратата и откраднаха толкова взрив, че с него биха могли да вдигнат във въздуха два жилищни блока. Въпреки протестите на Ян, че само си губят времето, Хюстън грижливо заключи склада с верига и катинар.
И двамата не бяха особено сръчни в укриването на противозаконната си дейност. Все пак успяха да занесат откраднатото сандъче с динамит до чакащата каруца, без някой да ги спре и заговори. Няколко души поздравиха Хюстън, но тъй като тя беше оставала много време в лагера през последните дни, никой не видя нищо подозрително в това, че посред нощ товари на каруцата някакво сандъче.
Двамата с Ян бяха минали половината път надолу по хълма, когато насреща им се появи Закариа. Още преди часове той се беше спуснал по едно въже, навързано на възли, от прозореца на своята спалня и беше решил да се отправи пешком към шахтата.
— Няма да правиш нищо друго, освен да чакаш при конете — втълпяваше му за пореден път Хюстън. — А щом баща ти и аз ги яхнем, вие двамата веднага изчезвате. Ян, ти ще можеш ли да се върнеш в къщата на Идън, без да те забележат?
— Разбира се.
— А ти, Зак?
Закариа преглътна няколко пъти, тъй като неговото въже се беше скъсало още когато се люлееше на метър и половина над земята. Нямаше никаква възможност да се промъкне отново в къщата на майка си, без да го забележат.
— Естествено — каза все пак той. — Няма проблеми.
Когато наближиха спящия град, Хюстън беше напрегната като пружина. Беше вече три часът сутринта, когато стигнаха затвора. Още от вечерта тя беше скрила наблизо два оседлани коня, чиито дисаги бяха натъпкани с хранителни продукти, дрехи и толкова много пари, че е тях можеха да живеят поне няколко месеца в добро скривалище.
Тя спря каруцата на петдесет метра от затвора и нервно се загледа в Ян, който вдигна сандъчето от колата. Знаеше, че в мината е боравил с динамит, но съвсем не беше сигурна дали той е наясно как да взриви предната част на един затвор, изграден от неодялани камъни.
Тъкмо понечи да сподели с Ян своите колебания, но в същия миг той заговори:
— Ще сложа няколко шашки в основата на стената, която е вкопана в хълма. Когато динамитът избухне, цялата предна част ще се плъзне надолу по склона. Все едно сме отворили един голям прозорец. Кен трябва само да скочи от килията си на седлото на коня и можете да препускате в галоп, накъдето си искате. Съвсем проста работа.
— Много проста работа, заради която е възможно ние тримата да прекараме остатъка от живота си в затвора — промърмори тя.