— Защо не ги помолихте веднага да подредят мебелите?
— Защото може би на жена ми нямаше да й хареса наредбата и щеше да реши да преобърне всичко с главата надолу. А аз не виждам смисъл една работа да се върши два пъти.
Хюстън се облегна назад.
— Не предполагах, че сте женен.
— Не съм женен. Още не. Но вече съм си избрал една.
— Моите поздравления.
Кен се усмихна в брадата си.
— Не мога да доведа в тази къща коя да е. Съпругата ми трябва да бъде истинска, неподправена, родена лейди. Едно време някой ми беше казал, че истинската дама е енергична личност, която се бори за своята кауза, която се застъпва за потиснатите, без да се изкриви дори шапката й. Истинската дама може с един поглед да превърне мъжа в парче лед. Вие днес направихте това, Хюстън.
— Какво казахте, моля?
Той избута настрани двете празни чинии и се наведе към нея.
— Когато пристигнах в този град, всички жени почнаха да се правят на глупачки зарад мен. Но когато не им обърнах никакво внимание, бързо показаха истинското си лице. Мъжете ги гледаха и се подсмиваха, някои се ядосаха; но нито един от тях не дойде при мен и не ми каза, че съжалява. И никой досега не ми е казал нещо приятно. Само вие.
— Но, мистър Тагърт, някоя от тези жени сигурно…
— Никоя не ме защити, както вие направихте това тази сутрин. И как само ме погледнахте, когато ви докоснах. Направо щях да замръзна.
— Мистър Тагърт, мисля, че вече е време да си тръгвам. — Никак не й харесваше насоката, която беше взел техният разговор. Беше съвсем сама с този огромен, полуцивилизован мъж. И на всичкото отгоре никой не знаеше, че се намира в тази къща.
— Не искам да си ходите. Трябва да ви кажа нещо много важно.
— Бихте могли да ми пишете. Аз наистина трябва вече да си ходя.
— Елате да ви покажа градината. Имам сума ти растения зад къщата — каза той като някое малко момченце, което непременно иска да наложи волята си.
Хюстън се надяваше, че няма да съжалява за съгласието си и предположи, че „многото растения“ все пак представляват някаква градина.
Тя наистина се озова в прекрасен парк: цели декари, пълни с цъфнали ухаещи храсти, многогодишни растения, рози и различни дървета.
— Градината е красива също като къщата — каза тя и си пожела да тръгне по пътечките, които блестяха на лунната светлина. — Какво имахте да ми кажете, мистър Тагърт? Трябва вече да си тръгвам.
— Знаете ли, че аз ви помня още от времето, когато бяхте малко момиченце! Често играехте с Марк Фентън в градината. Вие, разбира се, не ме забелязвахте. Аз бях само някакъв си ратай — каза рязко той, но бързо се успокои. — Често съм се питал какво ли ще излезе един ден от вас — една Чандлър, която си играе с Фентънови. И сега виждам, че е станало нещо чудесно.
— Много ви благодаря. — Тя учудено се питаше какво ли цели той с тези объркани приказки.
— Това, което исках да ви кажа, е, че съм на тридесет и четири години, притежавам толкова много пари, че вече не знам какво да ги правя, имам голяма празна къща и склад, пълен с мебели, които трябва да бъдат свалени оттам и подредени. Освен това искам някой да ми намери готвачка, защото ние с Идън сме принудени всеки ден да преглъщаме собствените си буламачи. Това, от което имам нужда, мис Хюстън Чандлър, е съпруга и аз реших да ви направя своя жена. — Последното изречение беше изречено с триумфален тон.
Хюстън едва успя да се окопити.
— Искате да се ожените за мен? — прошепна тя.
— Да, за вас. Мисля, че би приличало на една дама от семейство Чандлър да живее в такава къща — най-голямата, която град Чандлър в Колорадо някога е виждал. Освен това възложих на един човек да се осведоми за вас. Вие сте посещавала няколко наистина изискани училища и знаете как се правят покупки за къщата. Освен това умеете да давате приеми — такива, каквито някога организираше жената на Джей Гулд. А аз ще ви купя и чинии от чисто злато, ако ви потрябват за вашите приеми.
Хюстън най-после се съвзе от шока, в който беше изпаднала. И първото нещо, което направи, бе да се завърти на токчетата си и да си тръгне.
— Почакайте още един миг — извика той и тръгна след нея. — Кога ще бъде сватбата?
Когато се обърна към него, очите й заплашително святкаха.
— Мистър Тагърт, позволете ми сега да ви кажа няколко ясни и прости думи. Първо, аз вече съм сгодена и скоро ще се омъжа. Второ, даже и да не бях сгодена, аз не знам почти нищо за вас. Не, няма да се омъжа за вас, дори да бяхте ме помолили за ръката ми, както е редно, вместо направо да разполагате с мен. — И тя сърдито се извърна.
— Това ли е, което искате от мен? Да ви ухажвам? Всеки ден до сватбата ще ви изпращам рози.