Тази сметка от градската управа ли е? — попита Лий.
Да — отговори Кен. — Шерифът настоява да получи от мен петстотин долара за поправка на своя затвор. Мисля, че това е първата сметка в живота ми, която ще платя с желание.
— Може би ще поискаш да отпразнуваш и новото откриване на градския затвор и ще изпратиш Хюстън с едни ножици да пререже лентата на входа — обади се Раф.
Последва продължителна пауза.
— В случай че тя отново се съгласи да говори с него — намеси се в разговора и Идън.
Последва мълчание.
Накрая Леандър се покашля и каза:
— Струва ми се, че е невъзможно да опознаеш напълно който и да било човек. Аз познавам Хюстън почти откакто се помня, но жената, която познавах аз, и Хюстън, която вдигна във въздуха предната стена на затвора, в никакъв случай не са едно и също лице. Преди няколко години я заведох на танци и тя беше облякла яркочервена рокля, която й стоеше много добре. Но мистър Гейтс направи някаква забележка за роклята, което очевидно много я засегна, защото конвулсивно стискаше палтото си и така се уви в него, че не се виждаше дори крайче от роклята й. Беше толкова нервна, когато влязохме в балната зала, че аз й казах да остане с палтото си, ако смята, че не е редно да я виждат с подобна червена рокля. Тя остана цялата вечер е палтото си, свита в един ъгъл, и имаше такъв израз на лицето си, като че всеки момент щеше да заплаче.
Ръката на Хюстън, която беше вдигнала едно цвете, застина във въздуха: странно по колко различен начин можеше да се разглежда подобен епизод. Когато сега си припомни онази паметна вечер, й се стори ужасно глупаво, че се е развълнувала толкова за някаква си рокля. Спомни си дори, че по онова време Нина Уестфийлд често носеше толкова ярки цветове, та хората се обръщаха след нея по улицата.
Усмихната, Хюстън продължи да подрежда цветята.
— Щом е решила да ме измъкне от затвора, би могла да го направи по малко по-безопасен начин — проговори Кен. — Нямате представа какво изпитва човек, когато някой му каже, че току-що е запалил фитилите на няколко дузини шашки динамит под краката му, а той не разполага с нищо, зад което би могъл да се скрие.
— Няма защо тепърва да ни разправяш какво грандиозно удоволствие ти е доставила тази работа — засмя се Идън. — Всички отдавна го знаем.
Усмивката на Хюстън стана още по-широка.
Леандър също се засмя.
— Много жалко, че не можа да присъстваш, за да видиш какво се случи след експлозията. Всеки си помисли, че отново някоя шахта е хвръкнала във въздуха и целият град изскочи по нощници на улицата. Но като видяхме, че затворът има вече само три стени, зяпнахме от изумление. Никой не можа да проумее какво се е случило. Идън беше първият, който се сети, че ти все още си в затвора.
Лека усмивка се плъзна по устните на Хюстън, но тя бързо я заличи.
— Слушайте — каза Идън, — още когато видях разрушения затвор, разбрах, че Хюстън има пръст в тази работа. Докато вие я боготворяхте, лежахте в краката й и я смятахте за недосегаема ледена принцеса, аз тайно вървях по петите й. Под тази излъскана, учтива повърхност се крие една жена, която… С други думи, има да се чудите, ако ви разкажа какви работи върши тази жена в най-обикновени работни дни.
Сега вече Хюстън с голяма мъка удържа смеха си. Идън говореше с полуизплашен, полупочтителен тон и тя си припомни как се беше скрил в гардероба вечерта преди сватбата и беше подслушал нейното прощално тържество. Когато той й призна това в деня на венчавката, тя си помисли, че става дума само за тази част от вечерта, когато разискваха въпроса за помощите в миньорските лагери. Но сега си спомни и втората част: канкана, главата от „Фани Хил“ и — мили Боже! — професионалния боксьор. Тогава изпитваше ужасен страх Кен да не научи, че неговата съпруга се занимава тайно с неща, недостойни за една дама — пътува преоблечена до миньорските лагери, организира със сестринството не дотам редни забавления и тъй нататък. Но накрая той беше узнал всичко за нея и от това светът все пак не беше пропаднал. А когато едно време беше отишла на танци в яркочервена рокля, беше вярвала твърдо, че доброто й име ще бъде опетнено завинаги, ако се яви пред обществото с тази рокля, и че тогава няма да може да се омъжи за Леандър.
А като премислеше само какво се беше случило през последните месеци! Денят на сватбата, когато по долно бельо се смъкна по решетката за рози. После многото хора, които беше поканила да се настанят в нейната къща, без да поиска разрешение от Кен, а той трябваше да се грижи за препитанието на всичките.