Колкото повече мислеше за това, толкова по-силно ставаше желанието й да се смее и тя вече не беше в състояние да сдържа кикота си. Преди сватбата смяташе, че знае точно за каква жена иска да се ожени Кен. Той искаше да има една дама и тя беше убедена, че може великолепно да се справи с отредената й роля. Но сега й дойдоха в ума всички изненади, които му беше сервирала, и е какви невярващи очи я беше гледал след това и беше казвал, че ако е знаел какво го очаква, никога нямало да се ожени за една истинска, безупречна, неподправена лейди…
Този път Хюстън не можа да удържи смеха си. Тя избухна така, че вазата на масата пред нея опасно започна да се клати. Вкопчи се в ръба на масата и се смя, докато краката й се подкосиха.
От кабинета на Кен изскочиха четиримата мъже.
— Хюстън, любима, случи ли се нещо? — извика загрижено Кен, хвана ръцете й и се опита да я вдигне на крака.
Но със същия успех можеше да се опита да постави едно кафяво водорасло изправено в някоя ваза.
— Аз скрих червената си рокля под палтото, за да не си помислят хората, че не съм стопроцентова дама — хълцаше от смях Хюстън. — Но само година след това вдигнах във въздуха предната стена на затвора. — Тя притисна ръце към стомаха си и когато краката окончателно отказаха да й служат, падна на пода. — Изкриви ли ми се шапката? — питаше тя. — Не се ли изкриви още вечерта, когато поканих професионалния боксьор да демонстрира мускули?
— За какво говори тя всъщност? — попита изумено Кен.
Идън се усмихна и усмивката му стана още по-широка, когато каза:
— Шапката сте си загубили само тогава в балната зала, милейди. — Сега и той избухна в смях. — О, Хюстън — пръхтеше той, — тогава си взех цяла бутилка уиски, за да не задремя от скука, докато подслушвам кръжец от дами, които пият чай.
Когато Идън се съвзе до известна степен от пристъпа на смях, той се намери на пода до Хюстън.
— А мис Емили! — мъчеше се да си поеме въздух той. — Вече не мога да мина покрай нейната чайна със сериозно лице.
Хюстън се смееше толкова силно, че думите й бяха почти неразбираеми.
— А Леандър! През всичките тези години аз полагах страхотни усилия той да не научи за Сади и разните други неща.
Леандър наблюдаваше усмихнат сцената.
— Знаеш ли за какво говори тя сега? — попита той Кен.
На този въпрос отговор даде Раф.
— Тази сладка малка дама изглежда толкова трогателно невинна и крехка, та човек смята, че единственото нещо, което умее да прави, е да седи с гергефа до прозореца. А тя редовно кръстосва околността с каруца, в която са впрегнати четири коня.
— Мога да карам и впряг от дванадесет коня — заяви гордо Хюстън и Идън избухна в неудържим смях.
— И има такъв прав удар, че млади мъже, два пъти по-високи от нея, се опомнят чак на земята — каза възхитено Кен. — Освен това напусна собственото си сватбено тържество, за да тича подир съпруга си, който се държа като магаре пред целия град. И даде пари на неговата любовница, за да изчезне някъде по-далеч. А най-вече, тя вика в… — Той преглътна бързо няколко пъти и смутено отмести очи към един ъгъл на тавана.
Леандър сведе очи към Хюстън, която все още седеше на пода пред масичката за цветя, с ръка на рамото на Идън, и двамата останали без дъх от смях.
После се обърна към Кен и видя, че той гледа жена си със смесица от любов и гордост.
— А аз й бях дал прякора Ледената принцеса — промърмори Лий и поклати глава.
— Но аз накарах леда да се стопи — произнесе Кен, люлеейки се на пети, пъхнал палци в гайките на колана.
Тогава Леандър и Раф също избухнаха в страхотен смях, защото той го беше казал с истински благоговеен тон.
Раф посочи с глава надолу към Хюстън, която продължаваше да се смее.
— В такъв случай трябва да предприемеш нещо с това парче лед, преди да се е стопило съвсем и да е попило във фугите на паркета. Нали не искаш да я загубиш?
Кен бързо се наведе и грабна жена си на ръце.
— Не, тази дама не искам никога вече да загубя.
Хюстън, която не можеше да спре да се смее, се притисна към него, когато той я понесе нагоре по стълбата.
— Не, сър — говореше Кен, — нищо вече не може да ни раздели. Нито други дами, нито деца, за които тя дори не подозира, нито палачът с неговото въже. Предполагам, че затова я обичам толкова много — защото тя не може да се отдели от мен. Прав ли съм, Хюстън?
Хюстън впи поглед в него и в хубавите й очи грееха звезди.
Той доближи глава до нейната и прошепна:
— След като те занеса догоре, ще имаш ли добрината да ми обясниш каква е била тази демонстрация на мускули? И не започвай да се смееш пак, Хюстън!