Хюстън отново спря, пое дълбоко въздух и се обърна към него.
— Не искам да ме ухажвате. В действителност не съм сигурна дали изобщо имам желание да ви виждам повече. Дойдох тук да разгледам вашата къща и ви благодаря, че ми я показахте. А сега, мистър Тагърт, искам да се прибера в къщи. Ако наистина си търсите съпруга, най-добре е да се огледате между многото свободни жени в този град. Сигурна съм, че ще откриете сред тях още една така наречена истинска, неподправена дама, за която да се ожените.
С тези думи Хюстън му обърна гръб и макар че не хукна надолу по алеята, все пак се отдалечи достатъчно бързо.
— По дяволите! — изръмжа Кен, когато тя изчезна от очите му, и се заизкачва по стълбите към първия етаж.
На горното стъпало се появи Идън.
— Е, какво?
— Тя каза „не“ — отговори неохотно Кен. — Щяла да се омъжи за онзи бедняк Уестфийлд. И недей сега да ми повтаряш: „Аз нали ти казвах!“ Защото последната дума още не е изречена. Това ще стане чак когато мис Хюстън Чандлър ми каже пред олтара своето „да“. Гладен съм като вълк. Ела да видим няма ли да намерим нещо за ядене.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Хюстън се промъкна тихо през входната врата на Вила Чандлър и събу обувките си в антрето, за да не скърцат стълбите под стъпките й. Мистър Гейтс имаше пълно доверие в Леандър и когато Хюстън излизаше с него, никой не следеше кога ще се прибере в къщи.
Когато се вмъкваше в стаята си, тя се усмихна на майка си, която подаде глава през вратата на семейната спалня и укорително я изгледа. Едва след като затвори вратата зад себе си, Хюстън проумя какво означаваше този поглед, пълен с укор. Тази вечер тя беше Блеър, а току-що беше влязла в стаята на Хюстън. Без съмнение майка й беше отгатнала каква игра играят двете и това никак не й харесваше.
С леко свиване на раменете Хюстън отхвърли неодобрението на майка си. Оупъл Гейтс обичаше своите дъщери, глезеше ги и никога не би ги попитала къде са ходили и какво са правили. А ако случайно й кажеха къде са били, никога не ги издаваше на мистър Гейтс.
Докато се събличаше, Хюстън прехвърляше в ума си събитията от последната вечер. Такава хубава къща, а толкова празна и неподдържана! И собственикът я беше предложил на нея! Разбира се, той също беше част от предложението; но в края на краищата всеки действително ценен подарък си имаше и своите неудобства.
Тя се разсъблече, седна пред тоалетната си масичка и започна да маже лицето си с крем за през нощта. Никой мъж не смееше да се държи е нея така, както Кен Тагърт тази вечер. Тя живееше от своето раждане в този малък град и всеки знаеше, че тя и сестра й са последните издънки на фамилията, основала Чандлър. Беше израснала със съзнанието, че представлява нещо като обществен символ, който всеки искаше да притежава, тъй като нито едно тържество без Чандлърови не можеше да бъде събитие за обществото. Когато известното и богато семейство Уестфийлд се премести тук от изток, тя беше още дете; но дори тогава за нея беше безспорно, че жена от фамилията Чандлър може да се омъжи само за мъж от рода Уестфийлд.
Хюстън винаги беше правила онова, което се искаше от нея. Блеър се противопоставяше на забраните, Хюстън — никога. С годините се научи да прави само нещата, които очакваха от нея. Всички в един глас твърдяха, че трябва да се омъжи за Леандър Уестфийлд, следователно това мнение стана и нейно. Тъй като носеше името Чандлър, от нея се очакваше да бъде дама — следователно Хюстън стана истинска дама.
Да се преоблича като дебела старица и да ходи в мините, беше единственото неприсъщо за една дама действие, което си беше позволила през живота си.
Погледна се в огледалото и видя как лицето й се свива от страх при мисълта, какво ли би казал Леандър, ако узнае коя е Сади. Леандър искаше всичко да става по неговата воля. Съпругата му трябваше да бъде жена, която не поднася изненади.
Тя се изправи и развърза връзките на корсета си. Тази вечер беше авантюра, неповторимо събитие, последното, преди да се откаже от всички авантюри и да стане мисис Леандър Уестфийлд.
Пое дълбоко въздух, за да освободи гърдите си, и си позволи още едно непочтително разсъждение: какво ли би направил мъж като Кен Тагърт, когато разбере, че жена му всяка сряда влиза нелегално в миньорските лагери?
— Виж какво, миличка — проговори Хюстън с дебелия глас на старата Сади, — внимавай за себе си и гледай да не ти се изкриви шапката на главата. Защото на истински дами такова нещо не се случва.
Отпусна се на леглото и притисна устата си с ръка, за да не чуят смеха й. Как ли ще реагират близките й, ако реши да приеме предложението на мистър Тагърт?