Хюстън седна в леглото и дълбоко се замисли. Какво би трябвало да облече на сватбата с такъв мъж? Може би червена рокля със златни пискюли?
Все още смеейки се, тя се разсъблече докрай и нахлузи нощницата си. Не беше лошо, че беше получила още едно предложение за женитба. Най-малкото, то беше доказателство, че не всички смятат за нещо, разбиращо се от само себе си, когато Леандър я третира като лична собственост. Всеки, включително и тя самата, смяташе, че бъдещето й е известно. Двамата с Лий бяха заедно от толкова години, че тя отлично знаеше какво яде той за закуска, как иска да са изгладени ризите му и всички останали подробности.
Единственото, което оставаше непознато, беше първата брачна нощ. Е, може би след тази първа нощ Леандър нямаше да очаква от нея да го направи веднага пак. Най-добре на дълги промеждутъци от време. Не че не й харесваха мъжете, особено след събитията преди сватбата на приятелката й Ели, но когато Лий я докосваше, тя го чувстваше като… е, като кръвосмешение. Обичаше Леандър, знаеше, че ще живее с него без особени трудности, но мисълта да легне с него…
Тя се пъхна в леглото, издърпа юргана до брадичката си и се опита да заспи. Бегло си помисли как ли Блеър се е справила с Леандър. Без съмнение той утре ще е в лошо настроение, защото двамата е Блеър отново са се спречкали. Не можеха да изтраят и два часа заедно, без да се хванат за гушите.
Въздъхвайки леко, тя се унесе в първия сън. Тази вечер бе преживяла вълнуваща авантюра, от утре отново започваше еднообразието на всекидневния и живот.
Хюстън трябваше да отблъсква посегателствата на Леандър още докато й помагаше да се качи в каретата. Отново я споходи мисълта колко странно се държат всички тази сутрин. Блеър непрекъснато я отбягваше, а по време на закуската имаше вид, сякаш цяла нощ е плакала. Дано снощи не са се скарали сериозно, помисли си Хюстън. Да не би пък Лий да е разбрал, че са си разменили местата! Хюстън направи опит да поговори с Блеър за снощната вечер, но сестра й само я изгледа, като че животът й е свършил, и с плач избяга от столовата.
В единадесет часа пристигна Лий да я изведе на пикник.
Каква приятна изненада! Хюстън чу, че Блеър му извика нещо от верандата. Щеше да го попита за това, но когато Лий стана нахален по средата на улицата, изпита болезнено желание да го удари през пръстите.
Докато седеше в кабриолета, я обзе чувството, че е попаднала в театър по средата на представлението и не разбира какво се разиграва на сцената. Лий обаче не казваше нищо, само се усмихваше и управляваше коня по обичайния си буен начин. Хюстън започна да диша по-леко. Щом се усмихваше, снощи не може да се е случило нещо наистина лошо.
Отидоха до едно място с високи скали и големи дървета, което Хюстън не познаваше. Бяха на мили от града, сами в това откъснато от околния свят кътче.
Лий й помогна да слезе от каретата, и то с такава бързина, че тя едва не падна, после веднага я обгърна с ръце и силно я притисна да себе си. Хюстън едва си поемаше въздух и отначало не долови думите му.
— … но мислех само за теб и за снощната вечер — мълвеше Лий. — Усещах дъха на косите ти по дрехите си, вкуса на устните ти върху моите, твоето тяло…
Хюстън рязко се дръпна назад.
— Какво говориш? — попита задъхано тя.
Той зарови пръсти в косите й и впи искрящи очи в лицето й.
— Нали няма пак да разиграваш ролята на невинната годеница? Нима ще подновиш старите си навици след снощната вечер?
Докато Лий сипеше нежности, Хюстън трескаво размисляше. Но не можеше да повярва в единственото логично обяснение на странните му думи. Нима Блеър и Лий… Нима сестра й снощи се е отдала на нейния годеник? Не, това беше невъзможно.
— Хюстън, ти ми доказа, че можеш да бъдеш съвсем друга; затова не се преструвай отново на недосегаемата ледена принцеса. Вече знам каква си в действителност и те уверявам, че ще бъда още по-щастлив, ако онази студена жена от миналото изчезне завинаги. Затова ела при мен и ме целуни, както го направи снощи.
В този миг Хюстън разбра, че това не беше просто комплимент за Блеър. Снощи той не само беше притежавал Блеър, но беше прозрял, че никога вече не иска да види студената жена, за която беше сгоден. Тя го отстрани от себе си.
— Нима твърдиш, че снощи съм била различна от друг път? Че съм била… по-добра?
Лий се засмя като хлапак и замечтано продължи да разказва колко прекрасна е била Блеър.
— Знаеш много добре каква беше. Сякаш те виждах за пръв път. Дори не подозирах, че можеш да бъдеш такава. Може би ще ми се смееш, но бях започнал да вярвам, че зад твоята студена външност се крие сърце от лед. Но щом имаш сестра като Блеър, която изпуска искри при най-малкото предизвикателство, нещо от нейния темперамент сигурно се е предало и на теб.