Преди да успее да каже и дума, Лий я сграбчи и я целуна с някаква неприятна, смазваща устните и целувка. А когато Хюстън най-после успя да се отърве от натрапничеството му, гневът му избухна като пламък.
— Прекаляваш с тая игра — изръмжа Лий. — Не може първо да изгаряш от страст, а после отново да станеш недосегаемото момиче отпреди. Какво си ти всъщност? Две души в едно лице?
Хюстън с най-голямо удоволствие би му изкрещяла, че похотта му е насочена към друга жена, че той е сгоден за студената, безчувствената, а не за пламенната сестра, която явно предпочиташе. Лий очевидно прочете мислите й, защото изразът на лицето му внезапно се промени.
— Това е нещо съвършено невъзможно, нали, Хюстън? — пошушна невярващо той. — Кажи ми, че се лъжа. Не може две съвършено различни същества да имат едно и също лице, нали?
Хюстън вече знаеше, че от невинната игра произлезе нещо много сериозно. Как можа Блеър да й скрои такъв номер?
Лий отстъпи няколко крачки назад и тежко се отпусна на една скала.
— Ти снощи си се сменила със сестра си? — попита тихо той. — Прекарал съм вечерта с Блеър, не с теб?
По някакъв начин тя успя да промълви едно „да“.
— Трябваше веднага да го забележа — заговори като на себе си Лий. — Тя се справи отлично с онова момиче, което искаше да се самоубие. После пък не позна къщата, която бях купил за нея… за теб. Мисля, че не исках да го знам. От момента, когато ме повикаха за спешен случай и тя помоли да ме придружи, бях толкова заслепен от радост, че си забраних да се съмнявам. Трябваше да го разбера поне, когато я целунах… Вървете по дяволите и двете! Сигурно ви е доставило страхотно удоволствие да ме измамите по този начин.
Лий обърна към нея разкривеното си от гняв лице.
— Ако знаеш кое е добро за теб, няма да кажеш нито дума повече. Не знам откъде ви хрумна да ми изиграете този мръсен номер, но те уверявам, че не ми е приятно да бъда жертва на подобни шеги. След като ти и твоята сестра добре се позабавлявахте за моя сметка, трябва внимателно да обмисля какви последствия ще има за мен тази съдбоносна вечер.
Накрая Леандър я върна обратно в къщи и почти я изблъска от файтона, когато пристигнаха пред Вила Чандлър.
Блеър стоеше на верандата.
— Трябва да говоря с теб — каза Хюстън на сестра си. Блеър само кимна и мълчаливо я последва в малката розова градина в края на парка.
— Как можа да ми сториш подобно нещо? — започна веднага Хюстън. — Какъв морал имаш ти, че излизаш за пръв път с един мъж и вече лягаш с него? Или отивам прекалено далеч в предположенията си? Ти спа с него, така ли беше?
Блеър кимна мълчаливо.
— Още първата вечер? — попита недоверчиво Хюстън.
— Но аз бях ти! — прошепна Блеър. — Бях сгодена за него. Предполагах, че вие винаги… Когато ме целуна по този начин, аз трябваше да повярвам, че вие двамата…
— Че ние двамата какво? — изсъска Хюстън. — Помислила си, че ние с Лий вече сме се… сме се любили? Вярваш ли, че бих те помолила да си сменим местата, ако случаят беше такъв?
Блеър скри лице в ръцете си.
— Не помислих за това. Изобщо не можех да мисля. След приема ме заведе в своята къща, и…
— В нашата къща — натърти Хюстън. — В къщата, която аз в продължение на месеци подреждах и украсявах, за да я подготвя за моята сватба.
— Там имаше свещи, и хайвер, и печена патица, и шампанско. Няколко бутилки шампанско. Той ме целуваше, а аз непрекъснато пиех шампанско, свещите блещукаха, очите му — също, и аз не можах да издържа. О, Хюстън, толкова много съжалявам! Ще се махна от Чандлър. Вече няма да ме видиш. Леандър сигурно ще ни прости след време…
— Без съмнение пред очите ти е паднала червена пелена, когато те е целунал — каза Хюстън с глас, който трябваше да бъде саркастичен.
— С малки сребърни и златни искрици. — Блеър каза това напълно сериозно.
Хюстън изгледа слисано сестра си. За какво говореше тя? За шампанско и свещи? Нима Лий още от началото е имал намерение да прелъсти своята годеница? Изглежда, беше замислил нещо, което се беше объркало в последния момент, и беше прекарал нощта с другата сестра.
— Каква беше целувката му? — попита тихо тя.
Блеър я погледна поразена.
— Моля те, не ме измъчвай. Ще се опитам да поправя грешката си, Хюстън. Заклевам се. Макар че е много трудно…
— Каква беше целувката му? — повтори Хюстън малко по-високо.
Блеър подсмръкна и сестра й й подаде носната си кърпичка.
— Нали знаеш какви са неговите целувки. Не е необходимо тепърва да ти ги описвам.
— Не съм сигурна, че знам нещо…