— Хюстън, нека отидем никъде другаде.
— Иди при своята… годеница. — Тя го измери с гневен поглед.
— Хюстън — прошепна умолително Лий, — недей така…
— Ако веднага не махнеш ръката си от моята, ще изкрещя. Нямам намерение да търпя оскърбленията ти.
— Леандър! — намеси се заповеднически Дънкан. — Блеър те очаква.
Лий неохотно се отвърна от Хюстън, сграбчи ръката на Блеър, избута я към изхода, после я качи в кабриолета си и препусна като луд.
Едва Лий се беше отдалечил с Блеър, когато жените се скупчиха около Хюстън и почти насила я изтласкаха встрани от Дънкан. Показаха се загрижени, любопитни, някои й съчувстваха, повечето обаче бяха искрено смаяни.
— Хюстън, какво е станало? Мислех си, че вие с Лий сте много щастливи.
— Как можа Леандър да избере Блеър? Ами че те непрекъснато се карат!
— Как така внезапно промени мнението си!
— Хюстън, да не би да има някой друг?
— Дяволски сте прави, че има друг мъж, уважаеми дами — прогърмя зад тях някакъв глас и всички се обърнаха и зяпнаха внезапно изникналия в църковния двор Кен Тагърт. Никой в града не беше го чувал да произнася толкова дълго изречение, а и той изобщо не се интересуваше какво говорят или вършат хората от града.
Жените впиха очи в големия мъж с рунтава брада и грубо работно облекло и устата им зинаха от почуда, докато той си пробиваше път през навалицата. Но никой не беше по-изненадан от Хюстън.
— Много съжалявам, че не успях да дойда за литургията, иначе непременно щях да седя до теб — каза той, когато успя да се добере до нея. — Не ме гледай толкова изненадано, сърце мое. Знам, че бях обещал да запазя нашата малка тайна, но щом Лий вече разправя на ляво и на дясно за това, смятам, че не бива повече да крием от хората.
— Какво да криете? — извика веднага някаква жена.
Кен сложи ръка на рамото на Хюстън. Двамата бяха неравна двойка — той с несресана брада и смачкани дрехи, тя безупречно облечена и нагласена.
— Хюстън развали годежа с Леандър, защото внезапно се влюби в мен. Какво можеше да стори тя, уважаеми дами? Беше любов от пръв поглед.
— Кога стана това? — промълви една от дамите, сякаш не й достигаше въздух.
Хюстън междувременно се беше съвзела дотолкова, че можа да прошепне:
— Стана, докато вечерях с мистър Тагърт в новата му къща.
Знаеше, че по-късно ще се разкайва за всяка своя дума, но в момента се радваше, че няма да стои пред хората като посрамена годеница.
— Но какво ще стане сега с Леандър?
— Леандър се утешава с любовта на скъпата сестра на Хюстън, Блеър — отговори весело Кен. — За съжаление вече е време да тръгваме, уважаеми дами. Надявам се, че всички ще дойдете на сватбата — двойната сватба! Точно след две седмици. — С тези думи той прихвана Хюстън за кръста и я избута навън от църковния двор, където чакаше старата му карета.
Когато потеглиха, Хюстън седеше гордо изправена на седалката.
Кен спря конете пред входа на имението си. Пред очите им се разкри огромният парк, зад който се издигаше къщата. Той вдигна ръце, за да й помогне да слезе.
— Трябва да си поговорим ние двамата.
Хюстън беше твърде замаяна, за да може да направи нещо друго, освен да се подчини.
— Щях да дойда в църквата и да седна до вас, но трябваше да довърша нещо много важно. По всичко изглежда, че все пак успях да стигна навреме. В противен случай онези дърти гарги щяха да се нахвърлят върху вас и да ви изкълват очите.
— Какво казахте току-що? — измърмори Хюстън, която слушаше само с половин ухо. До тази сутрин се надяваше, че всичко е било само лош сън, че ще се събуди и пак ще бъде сгодена за Леандър.
— Вие слушате ли ме изобщо? Да не ви е зле?
— Не, мистър Тагърт, не се оплаквам. С изключение на това, че бях публично унизена, всъщност ми няма нищо. — Тя спря за момент. — Моля да ме извините. Не исках да ви товаря с моите проблеми.
— Но вие не разбрахте ли какво казах в църквата? Не чухте ли какво заявих на дамите? Ние двамата с вас ще се оженим! Поканих всички на двойна сватба!
— И аз ви благодаря за това — отговори Хюстън и дори успя да се усмихне. — Беше много мило от ваша страна, че побързахте да ми се притечете на помощ. От вас би излязъл чудесен рицар. Но сега мисля, че е по-добре да си вървя.
— Такава твърдоглава жена не съм срещал през живота си! Какво ще правите, ако не се омъжите за мен? Да не мислите, че някой от така наречените светски мъже ще ви поиска ръката след всичко, което се случи? Тях всички ги е страх от клана Уестфийлд. Да не би да се надявате, че Марк Фентън ще ви предложи брак?
— Марк Фентън? — промълви объркано тя. — Защо е нужно именно Марк да ме моли за брак, както елегантно се изразихте?