— Беше просто мое хрумване, това е всичко. — Той направи крачка към нея. — Защо всъщност не желаете да се омъжите за мен? Аз съм богат и имам голяма къща, а вие сте изоставена годеница и нямате какво друго да правите.
Хюстън погледна нагоре към лицето му. Грамадният му ръст я правеше малко несигурна, но страх — страх тя не изпитваше. Внезапно напълно забрави Леандър и Блеър.
— Защото не ви обичам — отговори тя с твърд глас. — И защото знам твърде малко за вас. Нищо чудно да сте се женили десет пъти досега и да сте затворили десетте си жени в мазето. Изглеждате способен да извършите подобно нещо — добави тя, докато разглеждаше обраслото му с косми лице и голямата дупка на рамото на синята му работна риза.
В продължение на цяла минута Кен я зяпаше с отворена уста.
— Смятате ме способен да извърша подобно нещо? Слушайте, лейди! — Той се приближи с още една крачка. — Изобщо не съм имал време да се женя. Откакто Фентън ме изхвърли от дома си на осемнадесетгодишна възраст, не съм правил нищо друго, освен да печеля пари. Цели три години не съм виждал легло, камо ли да спя в него. А сега вие идвате тук и твърдите, че съм имал време да се оженя даже десет пъти.
Когато завърши речта си, той до такава степен се беше надвесил над нея, че тя се дръпна назад.
— Очевидно съм се излъгала — промълви Хюстън с кротка усмивка.
Кен не се помръдна.
— Знаете ли, че сте най-красивата жена, която съм срещал досега?
С тези думи той провря ръка зад гърба й, привлече я към себе си, зарови пръсти в грижливо подредения кок и впи устни в нейните.
Хюстън беше целувала Леандър стотици пъти, но никога досега не беше изпитвала подобно нещо. Целувките на Леандър й бяха познати, в тях нямаше нищо неочаквано, а това, което изпитваше сега… Устните на Кен настойчиво обхващаха нейните. Не я целуваше по финия начин, по който един джентълмен би целунал една дама, а по-скоро така, както си представяше целувката на един коняр.
Внезапно той рязко я пусна и тя за малко не падна по гръб. В продължение на един дълъг миг двамата се гледаха в очите.
— Лейди, ако винаги ме целувате така, макар че сте влюбена до уши в онзи Уестфийлд, и без любов бих се чувствал много добре с вас.
Хюстън стоеше занемяла. Кен я хвана за лакътя.
— Сега ще те отведа у вас и можеш веднага да започнеш с приготовленията за сватбата. Купи всичко необходимо. Ще депонирам малко пари на твое име в банката. Бих искал в къщи да има много цветя, когато се женим, така че накарай да доставят и ги изпрати тук. Поръчай ги в Калифорния или се огледай в моите оранжерии, може да намериш нещо подходящо. Венчавката ще се извърши в моята къща. Искам на моята сватба да дойде целият град.
— Един момент! Почакайте малко! — извика тя, като се опитваше да оправи косите си.
Но Кен упорито я теглеше след себе си.
— Аз все още не съм казала „да“. Моля ви, мистър Тагърт, дайте ми малко време да размисля. Още не съм се съвзела от загубата на годеника си. — Тя сложи ръка на рамото му и усети силните мускули под дебелия плат.
Той нежно свали ръката й и за миг Хюстън помисли, че отново ще я целуне.
— Ще ти купя и пръстен. Какъв би искала да имаш? Халка с брилянти? Или със смарагди? А как се казваха онези, сините?
— Сапфири — отговори разсеяно тя. — Моля ви, не ми купувайте пръстен! Бракът е за цял живот. Това не се решава толкова бързо.
— До сватбата има цели две седмици — достатъчно време да свикнеш с мисълта, че ще бъдеш моя жена.
— Мистър Тагърт — промълви огорчено тя, — никога ли не слушате какво ви говорят другите хора?
Той се ухили през брадата си.
— Никога. Така забогатях. Щом видех нещо, което исках да имам, просто си го вземах.
— Значи сега аз съм наред в списъка и вие просто трябва да ме имате, така ли? — попита тихо тя.
— Ти си на първо място. Даже преди небостъргача в Ню Йорк, който принадлежи на Вандербилт, но аз непременно ще го купя. А сега ще те откарам в къщи, за да съобщиш на семейството си за мен и да ме поставиш на мястото на Уестфийлд. Онзи нещастник ще има да съжалява за това! — Наистина и той си улови на въдицата една Чандлър, но аз получавам дамата.
Кен дръпна така силно юздите, че Хюстън падна назад в седалката, преди да е успяла да каже и дума.
Пред входната врата на Вила Чандлър той скочи от капрата, вдигна я на ръце и я сложи на земята.
— Трябва веднага да се върна в къщи. Ще разкажеш на родителите си за мен, нали? А утре ще ти изпратя пръстена. Ако имаш нужда от нещо, съобщи на Идън или на мен. Ако ми остане време, утре ще те посетя. — Той хвърли бърз поглед през рамо към дома й. — Е, време е да вървя! — Скочи отново на капрата и конете се отдалечиха в галоп.