Хюстън застана до стената на градината и се загледа след каретата, която изчезна сред облаци прах. Имаше чувството, че току-що през нея беше минало торнадо.
В къщата Дънкан и Оупъл вече я очакваха. Оупъл седеше със зачервени от плач очи в едно кресло, докато Дънкан, кръстосал ръце пред гърдите, се разхождаше напред-назад из салона.
Хюстън пое дълбоко въздух, преди да пристъпи в стаята.
— Добър ден, мамо. Мистър Гейтс.
— Къде беше толкова време? — нападна я веднага Гейтс.
— О, Хюстън! — изхлипа Оупъл. — Не е нужно да се омъжваш за онзи човек. Ще си намериш друг. Вярно, че Леандър е направил грешка, но ти няма защо да му подражаваш.
Преди Хюстън да е успяла да каже и дума, Дънкан продължи:
— Хюстън, ти винаги си била по-разумната от двете. Блеър никога не е имала и искрица разум. Още като малко момиче започваше да мисли над нещо едва след като го беше сторила. Но ти никога не си вършила глупости. Искаше да се омъжиш за Леандър и…
— Но Леандър вече не ме иска — прекъсна го Хюстън.
— Това не е причина да се омъжваш за Кен Тагърт! — изплака Оупъл и скри лице в мократа носна кърпичка.
Хюстън сметна, че е длъжна да защити Кен.
— В какво, за Бога, се е провинил този мъж, та всички го очернят? Още не съм приела неговото предложение за женитба, но не виждам защо трябва да го отхвърля.
Оупъл скочи от креслото и изтича при дъщеря си.
— Той е чудовище! Достатъчно е само да го погледнеш. Как ще живееш с тази смрадлива мечка, която се представя за мъж? Заради него всичките ти приятели ще скъсат с теб. Да знаеш какви страшни истории разправят в града за него!
— Оупъл — заповяда Дънкан и тя послушно се върна в своето кресло, като продължи да хълца в носната си кърпичка. — Хюстън, ще говоря е теб, както бих говорил е мъж. На мен ми е безразлично, дали този човек е виждал през живота си вана за къпане или не. За мен това не е решаващото, макар да признавам, че една гореща вана не би му навредила. Но има други неща…
Дънкан строго се вгледа в нея.
— Между мъжете в града се носи слух, че Тагърт е накарал да премахнат няколко души, иначе не би станал толкова богат.
— Убийство? — прошепна Хюстън. — Къде си чул такова нещо?
— Не е важно къде, а…
— Разбира се, че е важно — прекъсна го буйно тя. — Знаеш много добре, че жените от този град са ужасно сърдити на мистър Тагърт, понеже той не им обръща внимание, и разпространяват какви ли не слухове. Защо трябва мъжете да се държат по-добре от жените? Леандър ми е разказвал, че няколко от нашите почтени граждани се опитали да пробутат на мистър Тагърт изчерпана златна мина, и други подобни истории. Може би точно някой от тях е разпространил из града тези ужасни лъжи.
— Това, което чух за него, изхожда от съвсем сигурен източник — отговори твърдо Дънкан.
За момент Хюстън замълча.
— Джейкъб Фентън — каза тихо след малко и по израза на ръбатото му лице разбра, че е отгатнала правилно. — Според слуховете, които аз чух — продължи тя, — мистър Тагърт се осмелил да задиря достопочтената дъщеря на Джейкъб Фентън, Памела. Хората винаги шушукаха зад гърба му, че е направо срамота така да глези дъщеря си. Чудно ли е тогава, че днес той мрази човека, който някога е бил негов коняр и е имал смелостта да направи предложение за женитба на разглезената му дъщеря?
— Да не искаш да кажеш, че Фентън е лъжец! — избухна Дънкан. — Нима за теб думата на този новоизлюпен богаташ има по-голяма тежест от думата на едно отдавна установило се тук семейство, което си познавала през целия си живот?
— Ако се омъжа за Кен Тагърт — казвам ако, — тогава предпочитам да вярвам по-скоро на него, отколкото на Фентън. А сега те моля да ме извиниш. Не бих желала да продължавам този разговор. Внезапно се почувствах много уморена. Мисля, че трябва да си полегна.
Оттегли се с достойнство, както се полагаше на една дама. Полите й прошумяха през салона. Но когато се озова сама в стаята си, самообладанието й свърши. Строполи се на леглото си, но не можа да заплаче. Да се омъжа ли за Кен Тагърт? — разсъждаваше тя. Да се омъжи за човек, който говореше като каубой и имаше маниери на разбойник, който обира пощенските коли? Да се омъжи за човек, който се отнася към нея без каквото и да е уважение? Да се омъжи за човек, който я измъкна от каретата, като че беше чувал с картофи? Да се омъжи за човек, който я целуваше, като че имаше насреща си слугиня в кухнята?…
Внезапно се изправи като свещ в леглото си.
— Трябва ли да се омъжа за този човек, само защото пред очите ми пада червена пелена, когато ме целува — червена с малки сребърни и златни искрици, както казваше Блеър? — произнесе високо тя.